Себастиан Лелио и киното, в което жените водят историята

Себастиан Лелио, чилийският режисьор, превърнал женските съдби в едно от най-изящните кина на Латинска Америка, е починал на 6 ноември в дома си в Лас Кондес, Сантяго (The Guardian, Wikipedia). Беше едва на 52 години. Негова е „Една фантастична жена“ (Una mujer fantástica), първият чилийски филм, спечелил „Оскар“ за чуждоезичен филм (Variety).

Новината съобщи неговата партньорка в Instagram, без да посочва причината за смъртта (The Guardian). Справката в Уикипедия препраща към съобщение на чилийския сайт Emol, според което правителството е обявило два дни национален траур (Wikipedia).

Себастиан Лелио от Мендоса до Сантяго

Режисьорът е роден на 8 март 1974 г. в Мендоса, Аржентина, а на две години се мести с майка си в чилийския Виня дел Мар (The Guardian, Wikipedia). Самият той описва детството си като номадско, с чести смени на градове в Чили и известно време в Съединените щати. Година учи журналистика, след това завършва кинематография, а през 2003 г. показва документалния „Нула“ (Cero), посветен на 11 септември.

Като сценарист той пише или е съавтор на всичките си филми, включително късометражните (Wikipedia). Работил е с подкрепата на стипендия „Гугенхайм“ и на германската програма DAAD. През 2024 г. се подписва под писмо на кинотворци срещу плановете на Хавиер Милей да орязва финансирането на аржентинския филмов институт INCAA.

Филмите на Себастиан Лелио година по година

Освен филмите в таблицата той снима и английските „Неподчинение“ (Disobedience) и „Глория Бел“ (Gloria Bell) (Variety, The Guardian). По наша сметка по данни на The Guardian и Уикипедия това прави девет пълнометражни игрални филма, три от тях на английски (Wikipedia). Берлин изглежда като неговия град-талисман, защото и двата филма, които го изстреляха, тръгнаха от Берлинале.

„Глория“ два пъти и все пак различен филм

Пробивът идва с „Глория“, историята на разведена жена, наближаваща шейсетте, която отново излиза на срещи (The Guardian). Филмът влиза в основния конкурс в Берлин и публиката го посреща възторжено (Variety). Паулина Гарсия печели там наградата за най-добра женска роля (Wikipedia).

Когато през 2017 г. става ясно, че Лелио ще снима американска версия на собствения си филм, мнозина се притесняват (Variety). Римейкът „Глория Бел“ с Джулиан Мур излиза на премиера през 2019 г. и остава близо до оригинала, но звучи различно заради друга актриса в центъра (The Guardian). Пресметнато по данни на Variety, шест години делят двете премиери, а критикът стига до извода, че Лелио не повтаря себе си дори когато разказва една и съща история.

Питър Брадшоу от The Guardian открива в „Глория“ почерк, близък до Джон Касаветис, и напомня, че героинята е от поколението, чиято младост минава в сянката на режима на Пиночет (The Guardian). Точно този слой отличава филма от обикновената комедия за втори шанс в любовта.

Оскарът за Чили и „Една фантастична жена“

Филмът за живота на една трансжена започва победния си път на 67-ия Берлинале, където Лелио взема „Сребърна мечка“ за сценарий и наградата „Теди“ (Wikipedia). На 90-ите награди на Американската филмова академия той печели статуетката за чуждоезичен филм, първата за Чили в тази категория. Variety вижда в тази победа знак за подема на чилийското кино, водено от режисьори като Себастиан Силва и продуцента на Лелио, Пабло Лараин (Variety).

Самият режисьор остави главната актриса Вега да бъде лицето на филма в кампанията, след като двамата заедно бяха изградили героинята по нейния опит (Variety). Пред The Guardian той разказа, че законът за половата идентичност е стоял забравен в чилийския парламент седем години и че филмът е помогнал дебатът да се съживи (The Guardian). Брадшоу нарича творбата шедьовър с видимо влияние на Алмодовар (The Guardian).

Стилът на Лелио от сивия Лондон до ирландския мъх

Заглавието на Variety ползва английския глагол remember в смисъла, който Кеймбриджкият речник дава, да останеш в паметта на хората заради определено действие или качество (Variety, Cambridge Dictionary (Cambridge University Press)). При Лелио това качество е стилът, а речникът DWDS отбелязва, че в немския жаргон думата Style вече означава и външно оформление, и модна визия (DWDS – Digitales Wörterbuch der deutschen Sprache). Почеркът му обаче се мени от филм на филм.

В „Неподчинение“, английския му дебют, Рейчъл Вайс и Рейчъл Макадамс играят забранена любов в строга православна еврейска общност в Северен Лондон (Variety, The Guardian). Филмът е сдържан, с моменти на открита чувственост, и получава пет номинации на британските независими филмови награди.

„Чудото“ пренася Флорънс Пю в ролята на английска медицинска сестра, повикана в ирландско село през 1862 г., за да провери слух за чудо (The Guardian). Аскетичният свят на филма е заснет от Ари Уегнър във влажна, хладна зеленикава гама, сякаш екранът обрастваше с мъх (Variety). Критикът на Variety смята тъкмо този филм за най-добрата режисьорска работа на Лелио.

Последният му филм, „Вълната“, е политически мюзикъл с премиера в Кан, който го връща в родината (Variety, The Guardian). В една закачлива сцена филмът сам пита какво прави мъж режисьор в открито феминистки проект. В тази шега личи целият му подход, защото подписът му се разпознава, но той никога не е звездата на собствените си филми.

Червеният килим отдавна е витрина и за аксесоари, за които писахме в текста за Apple Watch като аксесоар. При Лелио обаче вниманието в кампаниите отиваше към актрисите (Variety).

Как да подредите гледането на филмите му

Най-лесно е да търсите по оригиналните заглавия от таблицата, защото българските преводи невинаги съвпадат между платформите (The Guardian, Wikipedia). Добро начало са двете „Глории“ една след друга, първо чилийската с Паулина Гарсия, после американската с Джулиан Мур (Variety). Така се вижда онова, което Variety описва като влиянието на актрисата върху тона на една и съща история.

Ранните филми „Свещеното семейство“, „Коледа“ и „Годината на тигъра“ се връщат към въпроса за вярата и как тя движи хората (Wikipedia). За игралните си филми режисьорът е предпочитал дигиталната камера. Ако търсите прожекция в залата, вижте и какво показаха събитията наблизо през октомври.

Една негова мисъл, споделена пред The Guardian, е подходящ ключ за гледането: той обичаше снимачната площадка, защото там е искрата, и държеше актьорите да могат да рискуват, а той да се грижи за тях (The Guardian). Филма сравняваше с подарък, който оставяш някъде, после се скриваш и гледаш какво става.

Недовършеният „Чилийски поет“ и какво още не е обявено

В края на 2026 г. Лелио е започнал работа по „Чилийски поет“ (Poeta Chileno) по романа на Алехандро Самбра (Wikipedia). Справката в Уикипедия цитира статия от La Tercera от 10 септември за избора на актьори и снимките. Дали филмът ще бъде завършен и от кого, източниците не казват.

Причината за смъртта също не е съобщена (The Guardian).