История на българския стил: от модните списания до бутика
История на българския стил през страниците на модните издания: от 1897 г. през Центъра за мода от 1968 г. до първия концептуален бутик в София.

История на българския стил е по-стара от прехода: първото модно издание, което проследяват изследователите, излиза още през 1897 г. (Български език и литература (Издателство „Аз-буки“)), а централизирана модна институция има от 1968 г. (БТА). Следите от тези десетилетия се намират най-лесно в списанията и в архивните снимки.
Откога има модни списания в България?
Книгата на Надежда Стоянова за модата в литературата от 20-те и 30-те години на XX век проследява български модни издания като „Мода и домакинство“, излизало между 1897 и 1906 г. (Български език и литература (Издателство „Аз-буки“)). След него идват „Вестник за жената“ от 1921 до 1944 г., както и „Женско огледало“, „Модерна домакиня“ и „Мода и кино“.
Тези заглавия показват нещо, което се губи в днешните разговори за „вкуса на родната публика“. Българката от междувоенните години вече чете какво се носи, и то с ясен поглед към Париж (Български език и литература (Издателство „Аз-буки“)). Още по-назад във Възраждането модата е смятана за „кривознание“, а след Освобождението мненията за нея остават разделени.
Как изглеждаше модата през 70-те?
В 70-те млади хора започват да изразяват индивидуалността си чрез облеклото (БТА). Шивашките предприятия работят за вътрешния пазар и за износ, като част от тях следват западни модели.
Центърът за нови стоки и мода е основан през 1968 г. и е основният канал за нови тенденции и технологии в текстилната промишленост (БТА). Под негова егида работят „Руен“ с елегантно официално облекло, „Перун“ със спортно и ежедневно, „Валентина“ с дамски тоалети за специални поводи и „Рила“ с трикотаж и пуловери. На 8 октомври 1979 г. в София има модно ревю на магазините „НарМаг“.
Изводът е наш. Българският стил от онова време не е хаос от самоделни решения, а резултат от планирано производство, в което всяко предприятие има своя ниша. По-късният пазарен вкус се ражда върху тази основа.
Кои са моделите на вкус в архива?
Изложбата във Варненския държавен архив, открита на 12 август 2024 г., показва над 120 снимки на облекла и прически от около век българска история (БНР). Сред представените жени, известни със стила и елегантността си, са Лора Каравелова и Елисавета Багряна.
Организаторите свързват изложбата с ролята на модата за европейското развитие на страната (БНР). Така архивът прави нещо, което модните рубрики рядко правят: поставя иконите на стила в една редица независимо от десетилетието.
Какво се промени с бутиците след края на 90-те?
Албена Александрова отваря бутика All-u-re в София в края на 90-те, когато икономиката е още в преход (Berliner Zeitung). Първият ѝ бизнес план предвиждал фалит, но тя отваря въпреки това.
Първата голяма международна марка, която внася, е Jean Paul Gaultier, а след нея идва Maison Margiela (Berliner Zeitung). Магазинът залага на черни стени и бетон, непознати за София по онова време. Александрова го определя като образователен проект, който учи купувачите да разпознават марки и да формират вкус, а не само да купуват дрехи.
Бутикът показва още нещо. Рано представя млади дизайнери като Дюран Лантинк и Антъни Вакарело, преди да заемат известни творчески постове в големи модни къщи (Berliner Zeitung). Днес в асортимента са Jil Sander и Miu Miu.
Къде са иконите на прехода?
Проверените страници, които отворихме, не назовават поименно моделите на вкус от годините на прехода и не съдържат тираж или рубрики на тогавашните лайфстайл списания. Затова не ги изброяваме: списък без източник би бил догадка, а не история. Тези данни обаче са достъпни другаде — в годишнините на периодиката в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и в интервютата с дългогодишни модни редактори.
За читателя, който иска да сглоби собствена хронология, има три надеждни опорни точки: годишнини на списания, снимки с ясна дата в държавните архиви и интервюта с хора, които са внасяли или шили дрехите. Ако срещнете твърдение за „първата икона на прехода“ без дата и издание, третирайте го като спомен, а не като факт.
Какво е разликата между вкус на знаменитостите и вкус на публиката?
Историите на знаменитостите и на публиката вървят заедно. Затова на сайта разказваме и за пътя на Иво Аръков и Маги Джанаварова от ревюто в Бургас, и за конкурса Lady Universe в София, където външният вид се оценява публично и днес.
Ревюто и подиумът са по-стар жанр, отколкото изглежда: ревю на „НарМаг“ има още през 1979 г. (БТА). Бутикът от края на 90-те добавя нещо ново — вкусът вече се внася и се обяснява на купувача (Berliner Zeitung).
Какво остава за наблюдение
Центърът за мода е основан през 1968 г. (БТА), а бутикът All-u-re, по думите на собственичката му, е културно място за срещи от 26 години (Berliner Zeitung). Само няколко десетилетия делят институцията от магазина — по наше изчисление по данни на БТА и Berliner Zeitung около три десетилетия, ако приемем началото на бутика в края на 90-те. Колко години ще изминат, докато първите архиви на новите дизайнери стигнат до изложба като варненската от 2024 г. със 120 снимки (БНР), ще покаже времето.
Източници и справки
- Модата в България през 70-те години на 20-и век — БТА
- Огледалото на модата — Български език и литература (Издателство „Аз-буки“)
- Интервю с Албена Александрова и бутика All-u-re в София — Berliner Zeitung
- The Varna State Archive illustrates fashion from mid-19th to mid-20th century in photos — БНР
Прочетете още
Числата и твърденията в текста идват от източниците, посочени по-горе. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@hello.bg.