Държавен глава след монархията и референдумът от 1946 г.

Държавен глава по наследство в България престава да съществува на 15 септември 1946 г., когато след референдума от 8 септември страната е обявена за Народна република (Българска история, Fakti.bg). До урните стигат 4 132 007 души, или 91,63% от вписаните, а за републиката се обявяват 92,72% от гласувалите според една публикация и 95,63% според друга. Двете цифри не си противоречат толкова, колкото изглежда.

Колко души гласуват и защо процентите се разминават

Разликата се обяснява най-вероятно с различна основа за изчисление.

По наша сметка по данни на Българска история, 95,63% от действителните бюлетини при 97,01% действителни правят около 92,8% от всички подадени. Резултатът е много близо до 92,72%, които посочва Fakti.bg (Fakti.bg). Затова по наша преценка първата цифра се отнася до действителните гласове, а втората до всички гласували.

Защо монархията е изправена пред стена още преди урните

Страната е в съветската сфера на влияние и под контрола на Червената армия, а комунистическата идеология вижда в монархията „буржоазен“ остатък (The Bulgarian Times, Българска история). Историята на съседните империи работи в същата посока. След Първата световна война Русия, Австро-Унгария и Германия губят своите владетели, а Османската империя скоро става република.

Отечественият фронт организира допитването, за да прехвърли властта по привидно законен път (Българска история). Fakti.bg отбелязва и че гласуването се провежда в присъствие на съветски войски, а монархистите оспорват резултата именно заради тях (Fakti.bg). Тук е нашият извод. Цифрите от урните не могат да отделят убеждението от страха, затова и сто пъти повторена в пресата „воля на мнозинството“ не доказва нищо повече от съотношението на силите.

Законен ли е вотът според Търновската конституция

Търновската конституция описва България като наследствена конституционна монархия и не предвижда преминаване към република чрез плебисцит (The Bulgarian Times, Българска история). Промяна изисква Велико народно събрание, а него може да свика само царят. Симеон II е на девет години, а регентството след 9 септември 1944 г. е съставено в противоречие с конституцията.

Правилният път би бил да се изчака 1955 г., когато монархът става пълнолетен (Българска история). По наша сметка по данни на Българска история това са девет години чакане за власт, която не е склонна да чака. Историците се разделят. Едни виждат нарушение и инструмент за плавно установяване на диктатура, други настояват, че резултатът отразява преобладаващото настроение (The Bulgarian Times). След вота VI Велико народно събрание закрепва новия ред с нова конституция.

Какво се случва със семейството на малкия цар

Симеон II, майка му царица Йоанна и сестра му княгиня Мария-Луиза са принудени да напуснат страната в срок от няколко дни (Fakti.bg). Те отиват в Египет, а през 1951 г. се установяват в Испания. Върховният съд обявява резултатите на 14 септември, а на следващия ден е провъзгласена републиката (Българска история).

Тоест за пет-шест дни след урните една династия е разделена от страната, на чийто трон е била. Това е най-осезаемият „кралски“ детайл от цялата история и той е без пищност и церемонии.

Народният съд и елитът, който изчезва по-рано

Още преди референдума от декември 1944 до април 1945 г. действа Народният съд, който съди хора от елита (Fakti.bg). Fakti.bg твърди, че с този удар са унищожени Регентството, повече от половината от XXV Обикновено народно събрание, висши администратори и представители на стопанския и интелектуалния елит. Съдебните състави на съда са документирани, а материалите им са предадени на Централния държавен архив през 2011 г. (Държавна агенция „Архиви“).

Наш извод по датите. Съдът приключва 17 месеца преди референдума по наша сметка по данни на Fakti.bg. Хората, които биха могли да носят континуитет с предишния ред, са отстранени много преди гласуването за формата на държавата. В този смисъл референдумът е по-скоро печат върху вече пренаписаната социална карта, отколкото началото ѝ.

Къде се пази документалната следа

Централният държавен архив води началото си от указ на Президиума на Народното събрание от 10 октомври 1951 г. (Държавна агенция „Архиви“). Разграничителната дата на комплектуваните му фондове е 9 септември 1944 г., сякаш самата институция брои новата държава от деня на преврата. Към 1 януари 2025 г. фондовата наличност на архива възлиза на 4140 фонда, от които 2274 учрежденски и 1725 лични.

На 12 октомври 2026 г. Държавна агенция „Архиви“ отбеляза 75 години от централизираната архивна система (Държавна агенция „Архиви“). Председателят ѝ доц. д-р Михаил Груев определи юбилея като повод за равносметка за постиженията, но и за грешките и слабостите. Това е институционално признание, че читателят, който търси документ за 1946 г., трябва да знае как е устроен самият архив.

Какво остава извън прочетеното

Изброените страници описват преминаването от монархия към република, но не казват нищо за президентската институция днес и за следите на аристократизма в съвременна България. Тежестта на президентската институция може да се прецени от текста на Конституцията на Република България, но той не е сред прочетените за този материал. Затова сравнението с наследствения държавен глава остава на нашата работна маса и не го твърдим.

Допълнителна празнина са самите числа. Двата процента от референдума идват от публикации, които не ни показват оригиналния протокол на Върховния съд. Прочетените страници на агенцията описват фондовете на Централния държавен архив (Държавна агенция „Архиви“), но не уточняват дали протоколът от 1946 г. е сред тях. Читателите, които предпочитат нещо по-леко, могат да погледнат Културния календар 2026 или да се върнат към гласуването на известните българи, за да сравнят един друг вот.