Филип Шопов: Моят почерк в портретната фотография е усмивката

Share on FacebookTweet about this on TwitterPin on PinterestShare on Google+Share on Tumblr

Едва на 18 години Филип Шопов достигна до 4-тия президент на България Росен Плевнелиев, кмета на София Йорданка Фандъкова, изпълнителите Мария Илиева и Любо Киров, спортната ни гордост Йордан Йовчев и още 95 лица. И всичко това благодарение на новооткритата си страст към фотографията. Тази година Филип завърши средното си образование и както сам ни сподели: „Тепърва започва животът ми!“. Като повечето млади хора Шопов обича приключенията и предпочита да излиза от зоната си на комфорт…

С какво фотографията привлече млад човек като теб?

Кара ме да се чувствам добре. Преди три години, когато бях на 15, родителите ми купиха фотоапарат и в началото започнах да снимам цветенца, пчелички за удоволствие. Впоследствие започнах да се интересувам повече от фотографията и да чета литература, за да се уча. Майка ми и баща ми решиха да ме запишат на курс по фотография, след който изградих основа и с времето започнах да я надграждам. Започнах да се уча сам, да снимам фотосесии. Хората започнаха много да си харесват снимките, което ме прави радостен. В момента асистирам в студио, където ме съветват да не уча фотография за бакалавърска степен, а по-скоро за магистърска. Заради това в момента съм се насочил към реклама.

Спомена ми, че преди си обичал да се снимаш повече, докато сега предпочиташ да си зад фотоапарата…

Да, доста хора са нарциси в определен период от живота си (смее се). Обичат да си качват снимки във Facebook и да чакат „харесванията“. Признавам си, че и аз имах такъв навик, но вече започнах аз да снимам другите. В един момент исках да бъда и модел, но после ми омръзна. Сега фокусът ми попада върху различията на хората – лицата им и по-конкретно усмивките им. Всяка една усмивка е различна и разказва история. Не чрез думи, а чрез израз на лицето. Започнах да се развивам точно в областта на портретната фотография. Тя е в основата на най-новия ми проект 100ЛИЦА.

Как ти хрумна 100ЛИЦА?

Един януарски ден отивах на фотосесия с една приятелка. Докато пътувах в метрото, явно съм чул думата „столица“ и подсъзнателно започнах да си играя с нея. И от „столица“ стана „сто лица“ и така се роди проектът 100ЛИЦА. Точно играта на думи го прави различен. Най-трудно ми беше да открия известните личности.

В него си успял да снимаш дори бившия ни президент Росен Плевнелиев и кмета на София Йорданка Фандъкова.

Да, беше доста сложно. Първоначалната ми идея беше от една популярна личност да намеря друга и до известна степен така се получи. Исках да снимам и тогавашния президент на България, и кмета на София. С Йорданка Фандъкова успях, но Росен Плевнелиев застана пред обектива ми едва когато предаде президентския си пост на Румен Радев. Въпреки това успях да постигна целта си. Единственото, което мечтая, е един ден този проект да се превърне в изложба. Тя би била много красива!

Като човек, който работи с образи, обичаш да си играеш и с думи?

Да! Дори „ФотоШопов“ е резултат на тази игра. Фамилията ми е Шопов и се занимавам с ФОТОграфия.

Какво предвиждаш за близкото си бъдеще?

Да уча реклама в България. Искам да се развивам в страната ни, защото знам, че има много плод, който трябва да се обере. Много хора отиват в обраните ливади на запад, но аз искам да остана тук. Сега следва малка лятна почивка, от която да черпя идеи.

ИНТЕРВЮ: МАГДАЛЕНА ГЕОРГИЕВА

ФОТО: ЦВЕТАН ИГНАТОВСКИ, КРИС ЗАХАРИЕВ

Публикувано в списание HELLO! България брой 7 (159).

Всички права са запазени!

Redaktor2 Author