Прея: На тази възраст пред теб стоят безкрайни възможности, което позволява да дишаш свободно

Необикновена е дума, която не само че е характерна за младата звезда, но обобщава и личната й съдба в живота! Честността е необходимост за междуличностните й отношения, а артистичният й индивидуализъм е категорично неоспорим. Съответно пъзелът изглежда някак завършен, когато установяваме, че Прея държи да има възможно най-много контрол върху своето творчество. И с най-новата си песен „Убиец на време“ певицата, която е част от лейбъла „Монте Мюзик“ за пореден път доказа как си е извоювала мястото в музикалния бизнес…
Когато уговаряхме това интервю, ти си беше забравила телефона. Често ли ти се случва да забравяш?
О, не! Не беше нарочно! Телефонът си не забравям, защото той ми трябва изключително много за работа. В момента имам точно две неща в себе си и това са смартфон и портмоне.
А какво обичаш да „забравяш“ нарочно?
Със сигурност има такива неща! (Смеем се) Разбира се, има моменти, в които умишлено не си зареждам батерията на телефона. Но обикновено това се случва, когато съм на почивка и знам, че няма да бъде фатално, ако не се чуя с някого. Но тези периоди са изключително кратки – става въпрос за часове.
Последното ти парче се казва „Убиец на време“. Звучи убийствено…
Искаше ми се да използвам силна дума. И се спрях на най-силната. В момента уча „Реклама“ и сега преминавам курс по социална реклама. Тя борави най-успешно с гротеската – например, когато трябва да откажеш някого от вреден навик, или да поставиш удивителен знак на наболял въпрос, то трябва да използваш силни изразни средства. И заради това избрах думата „убиец“. Исках да приложа стрес върху този проблем.
Частта от текста „Да бъда победена – няма как да стане“ някак остана в съзнанието ми още след първото слушане. Чувствала ли си се победена, но не на игра?
Да и чувството е ужасно. Особено след като си положил изключително много усилия да не се случва. Заради това лирическата героиня твърди, че повече няма да си го позволи. Лично аз се сещам за доста случки, много от тях битови, но чувството на безпомощност ме прави нещастна и искам да го изолирам от живота си.
Кога за последно се почувства безпомощна?
В спор с приятеля ми. Гледните ни точки бяха толкова различни, че аз нямаше как въобще да намеря мост, по който да прокрадна своята и да му я покажа. И ми стана тъжно. Но не ставаше въпрос за нищо сериозно. (Смее се)
Личи си обичта в очите ти. Какво име носи?
Петбуквено! (Смее се)
Кое е най-милото, което е правил за теб?
Имам много любима песен на изпълнителката Лиан Ла Хавас, а парчето е What You Don’t Do. Дори сега се замислих, че връзката й с нейния приятел е сходна. Тя е певица, той свири на бас – двамата творят заедно. Нашата история е подобна. И в нея тя му благодари за „това, което не прави, това, което не казва, игрите, които не играе…“. Тоест всички неща като ревност и изневери, с които може да я занимава, той не ги прави. А ние си знаем кои са малките неща, които ни правят щастливи. Той е наистина страхотен човек, който ме уважава. Понякога прави сладки жестове, защото знае, че биха ме зарадвали. Той е най-добрият ми приятел. Допълва ме и ми помага да бъда по-добра версия на себе си. Когато говоря за собственото си лично пространство и свобода, той е в ядрото.
Да се върнем назад, когато разбиранията за лично пространство и свобода са били различни. Каква беше като дете?
Много по-любознателна от сега. Научих се да чета твърде рано и книгите ме завладяха изключително. Прочела съм много повече книги до 12-13-годишна възраст. Спомням си, че в първи клас се бях разболяла сериозно и прекарах един месец в болницата. И какво направих – попълних си всички учебни тетрадки, съответно до края на годината си клатих краката. Познавайки се, сега не бих го направила. (Смее се)
До 13-годишна възраст си чела много. Какво се обърка през тийнейджърството?
Неподходяща среда. Ако се сетим за който и да е класически американски сериал, винаги има два типа ученици – т.нар. зубъри, които са умни и любознателни, и готините, които си пилеят времето. В различни периоди бях и от двата лагера. Дойде момент, в който спря да ми се учи толкова, защото исках повече да се социализирам. Но не мисля, че този период ми е взел много.
Сега си на 23. Какво вълнува съзнанието ти?
Чувствам се доста зряла и независима, същевременно млада и объркана. Това е период, в който трябва да вземам решения за далечното бъдеще. Но колкото е лошо, толкова е и хубаво да бъдеш на тази възраст, защото нямаш достатъчно силни катинари и окови, които да те спират на едно място. И пред теб стоят безкрайни възможности, което позволява да дишаш свободно и да бъдеш щастлив.
Кое е най-голямото ти притеснение?
Дали ще успея навреме да взема всички важни решения. Една от най-съществените черти на моя характер е, че не мога да вземам решения. На телефона си имах Magic Ball, но това с хвърлянето на монета или вълшебната топка не го използвам, за да ми кажат какво да направя, а по-скоро да знам коя страна искам да се падне, докато монетата е още във въздуха. Трудно ми е, защото постоянно обмислям всички възможности в главата си.
Но изводът е, че обичаш живота…
(Одобрително помахва с ръце) Как да го кажа на диктофона? Да! Обичам го и усещам, че той също ме обича!

ИНТЕРВЮ: МАГДАЛЕНА ГЕОРГИЕВА
ФОТО: ВЛАДИСЛАВ ФИЛИПОВ 
Публикувано в списание HELLO! България брой 12 (164).
Всички права са запазени!

Redaktor2 Author