По пътя на коприната

28-и септември, 2017, “Клуб на пътешественика”, София, ръководителят на 3D екипа на българска компания, спечелила Оскар, Chaos Group, Руско Русков събра приятели и любители на пътешествията, за да сподели своята история за преживяванията си по Пътя на коприната. На 28-ми май Руско тръгна от България, за да премине сам с мотора си по древния път на коприната. Подготовката за пътуването продължава повече от 7 месеца и включва физическо и психическо настройване за дългото приключение. По време на нея Руско отслабва с повече от 15 килограма.

Освен богатата наситеност с нови и непознати досега за него усещания, Русков се завръща у нас, изпълнен с много позитивни впечатления от източните страни. Попаднал в Иран по време на мюсюлманския празник Рамазан, Руско е принуден да живее 4 дни единствено на хляб, стафиди и вода. “Рядко съм се чувствал по-уютно някъде. Местните ме приеха като част от семейството си. Бях изненадан да установя, че Иран, обратно на нашите представи, е гостоприемна и много красива страна”, споделя дизайнерът.

Най-топло се оказва в Туркменистан, в областта на кратера Дарваза, неслучайно наричан “Вратата към Ада”. Там Руско едва не припада от топлината, но прави и едни от най-красивите си фотографии. Ашхабад го посреща като футуристичен град с климатизирани спирки и огромни мраморни сгради от бъдещето, но само на няколко километра извън столицата на Туркменистан изглежда, че времето е спряло, а асфалтовите пътища са рядко срещан лукс. Тази държава е и една от най-трудните за посещаване, тъй като е почти невъзможно да вземете виза. Предизвикателствата с визите обаче не спират дотук. Оказва се, че повечето от тези мистични държави нямат посолства у нас, а най-близките им представителства са във Виена или Берлин и за Руско представлява истинска трудност да уреди всички документи. “До последно имаше риск да остана в капан в Турция или в Иран, защото едва там успях да изкарам някои от следващите си визи”, споделя пътешественикът.

Очаквано най-студено се оказва на 4655 метра надморска височина в Памир. Именно там, при изкачването на един от най-високите планински пътища, Руско подценява симптомите на височинната болест и така се оказва в плен на това състояние за повече от два дни: “Толкова ми беше лошо и заедно с острите болки в главата, очите и сърцето, просто не знаех дали ще оживея. Това бяха най-кошмарните два дни от цялото пътуване.”, признава 3D артистът.

Запитан от гостите на събитието какво научи в тези 60 дни, Руско отговори: “Ако ме питате дали съм открил себе си – не съм. Открих, че много малко ни е нужно, за да сме щастливи. Срещнах десетки двойки, обиколили света на скутер, водени единствено от желанието да пътуват. Тръгнах сам, защото исках да се слея с местните, да ги опозная, да се потопя в тяхната култура и начин на живот. Мисля, че успях. Срещнах толкова много положителни, любезни и мили хора, които ме подслониха в домовете си и споделиха с мен храната си – това за мен е най-ценният спомен. Не красивите гледки, не градските забележителности, не паметниците правят пътуванията вълшебни, а хората, които срещаме по пътя си.”

След завръщането си в България на Руско му отнема седмици, за да се адаптира обратно към своето ежедневие. “Мечтаем твърде много, а действаме твърде малко. А трябва да бъде обратното.”, категоричен е 31-годишният авантюрист.

Фотоизложбата “По пътя на коприната” ще продължи до средата на октомври в “Клуб на пътешественика”.

hello Author