Николай Стоилов: За мен любовта не само движи света, но и определя много развития в него

Share on FacebookTweet about this on TwitterPin on PinterestShare on Google+Share on Tumblr

Стотици млади и красиви хора от цял свят ежедневно се разделят с мечтата си да грабнат роля в Холивуд и често се налага да започнат като сервитьори в Лос Анджелис, за да се издържат. Но не това е случаят на актьора Николай Стоилов. Силно сценично присъствие, пронизителни зелени очи, красива външност на древногръцки бог и едва доловим акцент в английския помагат на софиянеца да намери своето място в световния шоубизнес. Е, въпреки че и той е минал по обичайния път на емигранта – да разнася пица в началото на американския си период.

По ирония на съдбата една от първите му роли в Ел Ей е на опърпан и мръсен бездомник в Not of This Earth с Майкъл Йорк и на гримьорите им се отваря доста работа да загрозят красивия българин. Едно от последните му постижения е дублирането на всички гласове в Лабораторията на лошите в анимацията „Аз, проклетникът 2”. Филмът беше номиниран за “Оскар” и стана една от най-касовите анимации за всички времена на Universal Pictures. А в родината на Шекспир Николай успява да изиграе самия Хамлет.

Той е първият чужденец, допуснат в престижната британска театрална школа Guildford School of Acting, учил се на майсторство в Станфорд от титани в киното като Кенет Брана и Джеръми Айрънс.

Сърцето на актьора е пълно и в личен план с двете му красиви дами: съпругата Вяра и дъщеричката Ирина.

Николай, преди време имаше реален шанс да играеш в „Джеймс Бонд”. Как стоят нещата към днешна дата?

Да, късметът ми е убягвал няколко пъти точно преди случването на големи неща в развитието на кариерата ми. Ти правиш най-доброто, което зависи от теб, пък каквото стане… Да, имаше реални шансове и разговори да играя опонента на Бонд (Джеймс Бонд Хулиганът, както маститият кинокритик Роджер Ибърт каза), но още не се е реализирало… старая се да не задълбочавам пропуските в миналото, а да гледам и очаквам бъдещето още по-подготвен. Вярвам, че ще се случи, ако не точно това, то друго хубаво и голямо нещо.

Усеща се съживяване в киноиндустрията, имаше лек застой през последните няколко години. Имам много интервюта за роли, които стигат до много напреднали фази, и скоро се надявам да взема следващия си по-важен ангажимент. Иначе имам хубави ангажименти да озвучавам (voice-over). Няколко пъти ме наеха за сериала „Скорпион”, който е много нашумял в момен-

та. Имам предложение за главна роля в една много интересна пиеса на американска авторка, като интересното е, че докато сценаристката пишела пиесата, виждала мен като най-подходящ за главния герой.

Би ли ми казал, кой характер те е затруднил най-много досега?

Изграждането на всяка роля е интересен, дълъг, нелек и задълбочен процес, едно пътуване по знайни и незнайни стъпки и лутане по неясни пътеки. Дори тези, които са много близки до моята същност, пак има процес на правилни избори и развитие… всичките са еднакво трудни – но бих посочил ролята на Рогожин в “Идиот” на Достоевски, интересно е, че съм играл и княз Мишкин…

В една част от филма Дъждът на Лана, където спечелих наградата за най-добър актьор на списанието TIMMY в Ню Йорк, трябваше да съм облечен като жена – никoй да не ме познае от екипа.

Какво е чувството да играеш жена?

Когато играх Наум, трябваше да бъда с дълга коса, имах бележка за училище, да не ми я подстригват. Стана много дълга и всички ме мислеха за момиче, дори момичетата, които свалях… мислеха в началото, че им се подигравам и правя шега. Не бях навлязъл в пубертета и нямах брада и мустаци и си бях направо момиче без гърди и стройни силни крака. Получавах много комплименти всеки ден. Затова, когато така умело ме облякоха и гримираха като момиче, не бях стресиран, чувството ми беше познато. Забавлявах се как никой не можеше да ме познае. Беше ми интересно как, когато промениш нещо във външния си вид, новият характер идва и неусетно си намира изразните средства. Беше много умело… интересни ми бяха изразните средства на жените…

Издържаш ли на дълги часове работа?

Да, издържам и това се случва много често в киното. Имало е случаи, в които съм озвучавал видеоигри с толкова много текст, че въпреки бързата ми работа гласът ми е заминавал изцяло много преди умората да завладее тялото ми… Например при снимките на “Дъждът на Лана” поради неопитността и неподготвеността на главната актриса режисьорът винаги правеше по 30-35 дубала, за да улови нейните правилни реакции. После обръщаха камерите към мен, а в студените зимни дни на Чикаго гласът ми вече беше прегракнал, почти заминал… Носеха ми чай и започвахме моите дубли. Но всичко в киното е забавно и приятно, както при всяка работа, когато човек я върши с любов и интерес…

Как попадна в киното? Твоят избор ли беше или случайност?

Първата ми роля беше на малкия Наум, ученика на Константин Философ, разпространител на азбуката, в българската суперпродукция “Константин Философ” с режисьор Георги Стоянов, а Руси Чанев беше в главната роля като Константин. Имаше национален конкурс да намерят дете за ролята на малкия Наум с много кръгове и тестове в Киноцентъра. Аз и моят приятел Хубен, две луди глави, ходехме на уроци по френски в едно читалище, където се отбиваше актьорът Славчо Пеев. Нашата млада и красива учителка ни предложи за ролята, когато разбра от него, че търсят дете за ролята на малкия Наум. След много тестове избраха мен. Актьорът Веско Ранков пък изигра големия Наум. Попаднах между най-големите актьори на тогавашното време в България (имаше я още титлата „народен артист”): Любомир Кабакчиев, Георги Черкелов, Руси Чанев, Велко Канев, Лъчезар Стоянов и др. Слушах, впечатлявах се и попивах… Налагаше се да яздя кон, затова ме изпратиха на уроци при каскадьорите от конната база, а поради малолетието ми трябваше навсякъде да бъда с един от родителите си, защото имаше снимки в Чехословакия, Грузия, Армения и София… Запомних как Любомир Кабакчиев и Георги Черкелов казваха на татко за мен, че имам голям талант и всичко се че- тяло и виждало в очите ми. Това не ми говореше много тогава, но ми беше приятно, защото ясно беше, че е комплимент…

Очевидно тази роля е предопределила твоя професионален път…

Впоследствие, когато трябваше да избирам накъде да продължа след завършване на Английската гимназия със златен медал, имайки опита от снимките на “Константин Философ”, аз констатирах, че обичам разностранни неща: спорта – ски, баскетбол, и двата спорта ги тренирах и се състезавах с успех, свирех на пиано сериозно, учех френски и английски, рисувах… Чудех се как да се занимавам с всичко това накуп?! Избрах актьорството, защото е симбиоза на всички изкуства и неща, които обичам. Може да си спортист, музикант, художник, учен и какво ли не, каквото фантазията ти предложи и всичките ти познания, колкото повече са те, толкова повече помагат…. Определено много съм добър в ски – алпийските дисциплини, където редовно ходя на лагери и състезания и имам и купи. Два пъти станах национален шампион в две девизии NASTAR и FIS Masters, която е за САЩ и Канада. На 4 годинки баща ми ме е качил на ските и не съм слизал до ден днешен.

Защо си генерирал имейла си като nickihamlet?

„Хамлет” е една от любимите пиеси, а Хамлет – най-любимият герой от възможните в актьорската професия. Щастлив сам, че бях избран да играя Хамлет в едноименната пиеса на Шекспир в Англия в спектакъла на една от трите най-добри актьорски академии в Англия – Guildford School of Acting, където бях приет и учих. От основаването на Академията бях първият студент в класа по актьорско майсторство, който беше с английски като втори език, а не майчин. Много неща от героя са характерни за мен…

Вярваш ли в любовта от пръв поглед, или смяташ, че чувствата между двама се пораждат с времето?

Със съпругата ми Вяра се запознахме в София през една от моите ваканции от учението ми в САЩ. Беше любов от прав поглед, да, аз вярвам в любовта от пръв поглед, също така е вярно, че понякога си с очила, които изкривяват образите, затова трябва да се внимава… Влюбихме се, но скоро се върнах в САЩ и последваха дълги разговори по телефона. Когато се върнах в България на следващото лято, изкарахме дълго време заедно. После се оженихме и дойдохме в САЩ след три прекрасни месеца във Венецуела. За мен любовта не само движи света, но и определя много развития в него.

Какво се изисква от един харесван мъж като теб, за да има здраво семейство в град като Лос Анджелис, пълен със съблазни, често наричан съвременен Вавилон?

Любовта! Много е важно да си намериш правилния човек, но това е доста трудно, защото човешките взаимоотношения не са константа, а се развиват, повлиявани от редица обстоятелства. Важното е да знаеш, да изградиш и запазиш себе си в дух на морална сила и уважение към добродетели и ценностна система, които ще ти помагат винаги да се извисяваш над банални човешки теми. Знай кой си, бъди честен към себе си, отстоявай своите идеали и мечти и ще ти бъде по-лесно във всички отношения с останалите, дори да си в центъра на вавилонските трагедии.

Живеем в технократско и индустриално общество, култ към материалното, култ към потреблението, към притежанието, а къде живее щастието?

Щастието – прекрасен въпрос, който е в центъра на човешката философия! Големи и любими мои кумири в сферата на литературата, изкуството, науката и техниката са търсили и изследвали формули на щастието. И това до края на живота си… При мен всичките търсения са встрани от материалното – някои от крайпътните надписи из лабиринтите на търсенето включват: любов, красота, полет на душата! Е, аз имам още търсения и доказвания…

ИНТЕРВЮ: ПЕПА ПЕТРОВА

Публикувано в списание HELLO! България брой 3 (155).

Всички права са запазени!

Redaktor2 Author