Ненчо Балабанов: За себе си съм избрал да гледам от към светлата страна

Share on FacebookTweet about this on TwitterPin on PinterestShare on Google+Share on Tumblr

Декември е и вече всичко – от пищно украсените витрини на магазините до щипещия студ навън подсказва: Коледа наближава. В очакване на този най-светъл празник се срещаме на чаша чай с актьора, който от години е на „ти” с Дядо Коледа (защото е влизал в дрехите му неведнъж) – Ненчо Балабанов. Малко преди да отлети за снимки в студиото на „Пееш или лъжеш”, чаровният водещ сподели с HELLO! България защо не спира да вярва в доброто и чудесата и с какво Коледа е останала завинаги в сърцето му…

Кое е първото, което си представяш, когато чуеш Коледа?

Подаръци! Обичам и да подарявам, и да получавам. Обичам и изненадите, когато са приятни. Обичам Коледа, но по тези празници аз като артист съм постоянно в работна среда. За мен работата е удоволствие. Винаги когато мога, взимам и сина си с мен, за да сме заедно.

Най-ранният ти детски спомен от Коледа?

Помня присъствието на банани и мандарини. Когато бях малък, те бяха кът и само по това време на годината ги пускаха. Помня аромата им. Криех се да ям тайно от кашончето, което беше закупено за празниците. Мечта ми беше да изям още един банан или да си обеля мандарина. Помня също, че подаръците се даваха на Нова година от Дядо Мраз. Помня и големите компании, които се събирахме по тези празници, аромата на свещи, на тамян… Помня само хубави неща! Имал съм много хубаво детство, с много приятели и контакти.

Кой е първият човек, на когото се обаждаш на Коледа?

На сина ми, ако не сме заедно. После на родителите ми, приятелите… Пиша гласови съобщения и ги изпращам вместо sms.

Синът ти Богомил е голям и Дядо Коледа май вече не идва у вас…

Неее. Тези истини вече ги научават малко по-рано. Веднъж, докато беше в детската градина, се бях направил на Дядо Коледа по молба на госпожите. А той седна много близо до мен и каза: „Дядо Коледа, в очите много приличаш на баща ми”. Стъписах се, но му отвърнах, че всички готини мъже си приличаме. И втора година не отидох, защото със сигурност вече щеше да ме разпознае.

Нали знаеш кога казват, че е пораснал един мъж? Когато спре да вярва в Дядо Коледа и самият той стане Дядо Коледа.

Да. Също и когато спре да вярва в Дядо Коледа и усети привличане от Снежанка. Тогава вече е пораснал. (смеем се)

Ти самият чувстваш ли се пораснал? Отстрани създаваш впечатление на един Питър Пан, който непрекъснато лети…

Нямам никакво усещане за възраст за себе си. За мен възрастта е състояние на духа.

Ти на колко години си в момента?

На 36 години съм, а се чувствам на 26. Дай, Боже, все да е така, защото това е свързано и с физиката на човек.

Винаги ли си така усмихнат?

Опитвам се да бъда и да чукна на дърво, надявам се, че успявам. Защото за мен това до голяма степен е избор. Монетата винаги има две страни и от нас зависи коя страна ще си харесаме. Случват се всякакви събития и ако изберем да се оплакваме и депресираме от факта къде живеем и какви са проблемите в държавата ни, това няма да доведе до нищо хубаво. Затова за себе си съм избрал да гледам откъм светлата страна. Обграждам се с позитивните и оптимистични хора, върша нещата, които обичам, и се надявам винаги да е така.

Кога за последен път очите ти се изпълниха със сълзи?

Много се натъжих, виждайки няколко пенсионери пред касата за плащане на сметки, които търкаха с монета талончета за бързи печалби. Много добре знам, че това са хора с много малки пенсии, и като знам, че надеждата им не е в това да спечелят от лотарията, за да се хранят добре и да си плащат сметките, ми стана много тъжно.

Вярваш ли, че направеното добро се връща?

Да. Случвало ми се е много пъти. Има една такава закономерност… Бях ударил, без да искам, стопа на автомобила на един съсед, защото беше много заледено. Никой не видя, но вместо да си тръгна, оставих на охраната на входа телефонния си номер и помолих човека, на когото е колата, да ми се обади. На другия ден той звънна и каза: „Не вярвах, че в тази държава са останали толкова коректни и добри хора”. Финансирах оправянето на стопа и вече десет години с този човек сме много добри приятели. Скоро след това си изгубих чантичка с много документи на Карандила в Сливен – важни документи. И когато бях най-силно притеснен, звънна телефонът ми – двама възрастни господа я намерили и ме търсеха, за да ми я върнат.

А в чудеса вярваш ли?

Да. Но вярвам, че чудесата са в нашите ръце. Вярвам в Бог, но смятам, че ние сме основните двигатели на нашите съдби и енергия. Тези чудеса са огледала на нас самите.

Мечтите ти колко големи са?

Безкрайни са! Може би са колкото цяла една Вселена. Аз съм Овен и се боря за мечтите си. Не стоя да чакам хубавите неща да ми се случат от само себе си. Търся ги, оглеждам се за тях и полагам усилия да ми се случат. Имам много мечти за сбъдване!

На какво най-много искаш да научиш сина си?

На дисциплина, да е работлив. Искам да го науча на любопитство, на контролиране на чувствителността спрямо околните, защото е много артистичен, но все още го е срам да се изразява на сцена. Нещо, което с възрастта ще се тушира. Виж, аз от крехка детска възраст съм бил опериран от чувство на срам.

Как обичате да се забавлявате двамата по мъжки?

Обичаме да караме колело или ховър борд, да гледаме филми… Опитвам се да го запаля по тениса, защото от 3-4 години този спорт ми стана като сутрешно кафе. Без зареждане сутрин (фитнес или йога), все едно не съм си изпил кафето. А на 30 години открих любимия си спорт! Виждам, че и на Богомил започва да харесва тенисът, а до момента никой друг спорт не го е привличал.

Нещо от себе си намираш ли в него?

О, да! Чувството за хумор. Ранното съзряване. Виждам, че е добър и позитивен млад мъж.

Какво ще си пожелаеш за новата година?

Здраве на първо място. На второ, все така прекрасни хора около мен. После работа и любовта да ме обгражда отвсякъде.

ИНТЕРВЮ: ВЕЛИАНА СИМЕОНОВА

ФОТО: ТОНИ ТОНЧЕВ

ГАРДЕРОБ: RESERVED

ГРИМ: BEAUTY ZONE

ЛОКАЦИЯ: PARK CENTER SOFIA

Публикувано в списание HELLO! България брой 152.

Всички права са запазени!

Redaktor2 Author