Невена Василева: Виктор се появи като спасителя на моя живот

Share on FacebookTweet about this on TwitterPin on PinterestShare on Google+Share on Tumblr

Между литературата и музиката съществува специфична взаимна свързаност, която е трудно да бъде обяснена, но ще я наречем с краткото „любов“. Мигновено я припознаваме и между телевизионната водеща на новините по NOVA Невена Василева и сина ѝ Виктор. Имахме удоволствието да се срещнем и поговорим на по чаша ароматен чай дни преди Коледа. Завладяна от празничния дух, Невена засвири произведение, което сама е композирала, но останахме дори по-впечатлени, когато научихме, че синът ѝ е написал текст за песен. „Виктор обича да пише и да разказва. Преди време ме беше помолил да му подготвя една тетрадка за свободното време, в която рисува. Съвсем случайно наскоро я разгърнах и видях, че е написал текст за песен – три абзаца в стихотворна форма. Разбира се, написано е по детски, но смислено и логично.

Изключително интелигентно дете, Виктор е на 8 години, като 7 от тях е отглеждан само от грижовната си майка, въпреки че продължава да се вижда и с баща си. От около една година в живота на Невена се появява човек, който се превръща в част от семейството ѝ. „Синът ми е влюбен в него. Той усети бащинското. Сега има друго самочувствие. Знае, че освен мама има и някой друг. Винаги е бил доста затворен, срамежлив и притеснителен, докато сега му дойде самочувствието.“ В това интервю няма да видите Невена само в образа на телевизионна водеща, а и в този на майка, чийто най-скъп подарък на света носи името Виктор.

Остават броени дни до Коледа. Какво означава този празник за теб?

Коледа и Великден… За мен това са истинските празници, защото са семейни. Точно тогава можеш да почувстваш най-силно любимите си хора. Можеш да им кажеш в очите колко много ги обичаш. За съжаление, в днешните дни рядко се сещаме да кажем „Обичам те“ на най-близките. А тогава можеш да ги прегърнеш, дори да им се извиниш, и те ще те разберат. Енергията е друга, топлината също. Има истинско и пълно щастие! Пълно, защото семейството е цяло. А моето е изключително. Мирисът на зелеви сарми, на сушени чушки, пълнени с боб… друго е уханието на Коледа. Несравнимо е!

Каква майка си?

Трудно е да си родител. Много ми се иска да кажа, че съм добра и либерална. Но не съм. Признавам си, че съм строга, защото времената са такива. Ако бъдеш либерален родител, това е равносилно на безотговорен. Времената са различни от тези, когато ние бяхме деца. При нас имаше свобода и спокойствие. Днес ги няма. Когато ми каже: „Искам да стоя навън до 20:00 часа“, няма как да се случи. Принципите и ценностите са различни и като че ли ги няма или поне са объркани. Искам да го предпазя, било то и като огранича социалните му контакти.

Смяташ ли, че е възможно?

На този етап – да. В момента попадна в добра среда. Започна да изгражда приятелства в училище. Децата са прекрасни, разбрани, няма лош език, говорят за книги. Има конкуренция, защото няма слаби ученици. Иска ми се точно от тази среда да започне да гради социалните си контакти. Но постоянно бдя като орлица. Видя ли, че криви от правилния път, веднага го връщам. Поне на този етап, преди да е влязъл в пубертета, е възможно. Точно докато навърши тези години, искам да изградя в него една култура на живот. За съжаление, в днешно време честните и добри хора са аутсайдери. Но не спирам да му давам примери с неща, които не трябва да се случват. Постоянно гледа новини и вижда кое е добро и кое е лошо. Опитвам максимално да разширя мирогледа му. Той е достатъчно интелигентно дете и може сам да прецени кой е пътят. Това е най-важно – да го направя силен. Животът постоянно ни поднася изненади. При него така се случи, че се наложи да порасне от малък. Много често сме си говорили, че каквото и да ни се случи, ние сме войници и ще можем да се преборим и да продължим заедно, хванати за ръка.

Намираш ли достатъчно време за сина си?

Аз съм много щастлива, защото със сигурност много родители нямат време за децата си. Тормози ги чувството, че не са пълноценни родители. В това отношение аз съм щастливка и имам голям късмет, защото Виктор не приема работата ми с досада. Много често, когато го вземам от училище, първо ми разказва как е минал денят му и задължително след това ми задава въпроса „Какви са новините от деня?“. Коментираме ги заедно и не ме кара да се чувствам виновна.

Вижда се, че сте близки. Споделя ли ти?

Преди това беше голям проблем. Търсех начин да го накарам да се отпусне, за да започне да говори. Виктор не е имал баща до себе си и съм го гледала сама дълго време. Той споделяше трудно и се страхувах дали това ще продължи и дали ще ме приеме като приятел, защото за него аз бях и майка, и баща. Винаги съм се притеснявала дали ще остане преградата „син – майка“ между нас, която ще му пречи да говорим. Слава богу, с много приказки, толерантно отношение, разбиране и поощряване от моя страна той се отпусна.

Защо ти е важно да те приема и като майка, и като приятел?

В противен случай губиш представата за детето. То се затваря и започва да преценява каква информация да достига до теб и каква да запазва за себе си и за приятели. Точно в този момент можеш да изпуснеш нишката и връзката между дете и родител да се скъса.

Какво изсвири на рояла по време на фотосесията?

Носи името „Полонеза. Аз съм я композирала. Благодарна съм на мама, че е развила музикалното в мен. Седем години бях в хор „Бодра смяна“ и от 6-годишна свиря на пиано. Няма подобно удоволствие и терапия. Всичко се изчиства. Изхвърляш напрежението и се наслаждаваш. Реших, че ако Виктор е музикален и има желание, ще му предложа да свири на пиано, и му хареса. Първоначално му помагах много, но истината е, че му се удава. Първото произведение, което изсвири сам, беше Für Elise на Бетовен.

Какво не би приела при никакви обстоятелства за сина си?

Наркотици. Имам чувството, че ако Виктор дойде и сподели подобно нещо с мен, ще ме види слаба. Изгубих приятели и още отсега му обяснявам. Говоря му, че в училище идват батковци, които предлагат наркотици. Заедно сме чели статии как всеки наркотик влияе на организма. Запознат е с всичко отсега. Били сме и в центъра по наркомания. Разговаряли сме с наркозависими. Не знам дали не беше прекалено стресиращо за него, въпреки че не ми показа. Всъщност той изяви желание да отиде и да види. Един батко клекна, погледна го в очите и му каза, че това е най-страшното нещо, че той е прекрасен и ако иска да продължава да бъде такъв, никога не трябва и да си помисля за наркотици. Няма тема табу. Смятам, че с детето трябва да се говори за всичко. Задължително трябва да бъдат наясно от малки. От там нататък всеки си носи съдбата. Сигурна съм, че Господ обича сина ми. Той няма да е случаен и вярвам, че един ден ще се говори за него.

Какво е уравнението на щастието ти?

Надявам се, вече пълно. До нас се появи човек, който прави Виктор щастлив. Благодарение на него синът ми има самочувствие, има с кого да играе, да кара колело, с кого да рита топка, да се затвори в стаята и да си говори за момичетата от класа. Най-накрая аз мога да си почина малко, защото има кой да ме отменя от време на време при грижите за Виктор. Той ни научи да караме ски и това се превърна в наше любимо занимание. С нетърпение очакваме да падне сняг, за да се качим в планината. Мисля, че това е правилният мъж, защото не спираме да получаваме грижи и любов от него. Смятам, че от една година насам щастието ми е пълно.

ИНТЕРВЮ: МАГДАЛЕНА ГЕОРГИЕВА

ФОТО: ИВЕЛИН СОЛАКОВ

Фотосесията беше осъществена с любезното съдействие на литературен клуб „Перото“.

Публикувано в списание HELLO! България брой 152.

Всички права са запазени!

Redaktor2 Author