Натали Трифонова: Когато се смея, винаги е от сърце

Share on FacebookTweet about this on TwitterPin on PinterestShare on Google+Share on Tumblr

По презумпция декемврийските дни са студени, дъждовни и снежни. Разбира се, случва се времето да ни изненада и да ни подари последни топли лъчи за годината, преди да настъпи зимата. Но каквито и метеорологични промени да настъпват, аудиторията предпочита да научи за тях от личност с широка усмивка на лице. И отскоро в ефира на bTV се появи още една. Името й е Натали Трифонова и тя е новата водеща на сутрешната прогноза за времето. Позитивизмът й е истински завладяващ, а погледът й за живота – впечатляващ.

На пръв поглед и без човек да те познава, може да предположи, че си емоционална.

Изключително много! Не мога да кажа, че е нещо лошо, но понякога вреди. Например любовните емоции ми влияят доста върху работата и отношенията с хората. Понякога за добро, друг път не, защото в крайна сметка, когато прекрачиш прага на работното си място, трябва да оставиш емоциите си. Има хора, които го правят, и аз им се възхищавам, но честно казано аз не мога да ги прикривам. Да си емоционален е много хубаво качество, въпреки че може да ти донесе негативи. Аз уважавам, обичам и искам да съм заобиколена от емоционално интелигентни хора. За мен те са най-хубавите. Правя разлика между интелигентни и емоционално интелигентните хора, защото има интелигентни личности, които не притежават емоционалната интелигентност, а за мен това е по-важно, отколкото колко много знаеш в дадена научна област.

Защо Натали? Кой избра името?

Всъщност е трябвало да се казвам Катрин, но в последния момента баба ми е искала да нося нейната буква. Тя се казва Нели и оттам Натали. И наистина е измислено в последния момент, защото майка ми е държала на Катрин.

Как се е предала?

(Смее се.) Не знам, наистина! Познавайки я и знаейки колко силен характер е и как трудно се пречупва… Искрено се надявам да стана жената, която е тя в момента.

Родена си във В. Търново, но още когато си малка заживявате в София. Къде е твоето „вкъщи“?

Може би сърцето ми е разделено на две. Едната половина е в София, а другата в Търново. Еднакво обичам и двете места. Тук (София) е лудницата и шумът, които изключително много обичам и без които не мога. Там е спокойствието, родният ми град и почти цялото ми семейство. Обичам Велико Търново, но ми е тясно и не мога да си представя да живея там.

Забелязах, че имаш белег на лакътя. От детството ли е?

Не. Ако ме попиташ кой е най-тежкият момент в моя живот, този белег е спомен от него. Миналата година, септември месец, с майка ми претърпяхме инцидент. Катастрофирахме и последствията за мен не бяха сериозни. Имах просто счупен лакът, но майка ми беше в много тежко състояние. Сега вече всичко е наред. Много се промених след този инцидент. Въпреки това, което преживях, станах още по-позитивна. Казах си: „Благодаря ти, Господи, че беше малкият дявол“. Осъзнах, че всички глупости, за които всекидневно се нервираме, абсолютно нямат смисъл. Може би някой път човек има нужда да му се случи нещо такова в живота, за да се осъзнае. Преди това съм се вълнувала от пълни глупости и може би това ми се случи, за да мога да порасна и да разбера кои са важните неща и хора.

Да се върнем към детството ти. Сподели ни тайна пакост, за която не се е разбрало.

В интерес на истината аз съм била доста добро дете. Дори се учудвам, когато ми разказват. Но се сещам за една история. Дядо ми, Бог да го прости, е трябвало да ме гледа вкъщи, докато баба ми била на работа в болницата. Той заспал на дивана пред телевизора и аз съм извадила всичките сервизи на баба от шкафовете и съм ги наредила на земята. Навсякъде е имало чаши, чинии, всичко. На дядо ми съм сложила обици на ушите и съм го гримирала. Вуйчо ми разказва, че като се прибирал, не можел да си отвори вратата, затова влязъл през терасата. Видял сервизите и дядо ми. Баба ми не е разбрала за случилото се и по-добре. Те са прибрали всичко набързо, защото, ако беше разбрала, щеше да бъде страшно! (Смее се.)

Ти си новото лице в ефира на bTV. Притесняваш ли се от славата?

Слава? Честно казано не смятам, че нещо се е променило. За мен истинските звезди в България реално мога да преброя на пръстите на едната си ръка. Наистина хората, които смело могат да излязат и да заявят: „Аз съм звезда, защото съм постигнал това и това“, са малко. И всички ги знаем. За мен звезда е Христо Стоичков, Лили Иванова, Григор Димитров, Димитър Бербатов – познават ги в цял свят. Всички останали сме хора, които имаме определена професия. Не ми пречи да ме разпознават. Дразнят ме измислиците във връзка с моя живот, но това, че хората ще се вълнуват от това, което ми се случва, не ме притеснява. В крайна сметка аз нямам какво да крия. Харесвам и обичам живота си. Мога да се запозная с абсолютно непознат човек и да му разкажа целия си живот – такава съм.

Какво е хобито ти?

Обичам да танцувам, но вече не ми се случва толкова често. Дълги години танцувах професионално балет, а сега вкъщи си е като дискотека. Когато съм сама, обичам да си усилвам музиката. Предимно слушам стил R&B.

Как си почиваш пълноценно?

Не обичам да си почивам. За мен почивката е да изляза да се видя с приятели, да пътувам. Не съм от жените, които отиват за два дни на спа, хотел или масаж. Побъркват ме. Изнервям се дори когато трябва да стоя мирно 30 минути, докато съм на маникюр. Аз не си почивам от такива неща, предпочитам да ми е по-динамично.

Усмивката ти не слиза от лицето. Какво стои зад нея?

Осъзнавам всичко, което имам. Не мога да бъда друга. Когато някой прекали с мен и ме обиди, мога да бъде много директна. Много бързо се ядосвам и честно казано, когато не съм в настроение, доста си личи. Определено мога да бъда и не толкова добра. Но когато се смея, винаги е от сърце. Никога няма да се усмихна, ако не харесам някого. Наистина много се усеща, когато харесам и не харесам някого. Не мога да го скрия.

Влюбена ли си?

(Смее се.) Може би това е единственият въпрос, на който няма да отговоря. Имам нужда да усетя какво чувствам, какво се случва с емоциите ми, за да споделя в някое следващо интервю, когато знам.

Какво трябва да притежава един мъж, за да те спечели?

Трябва да усещам, че е спокоен и уравновесен. Задължително е да е много забавен, емоционално интелигентен, както уточних. (Разсмива се.) Трябва да може да ме изтърпи. Както съм усмихната и много готина, понякога съм много инатлива. В споровете винаги аз съм права. Вътрешно може да усещам, че не съм права, но ще продължавам да твърдя обратното до дупка! Осъзнавам, че това побърква човека отсреща и ще трябва да изтърпи тези номера. Разбира се, важно ми е да изглежда добре външно, не мога да си изкривя душата.

Кое качество цениш най-много в представителите на силния пол?

Ценя отношението към мен. Харесвам добрите мъже. Уважавам, когато един мъж дори е прекалено добър с мен. Смятам, че така е редно, защото ние, жените, сме родени, за да бъдем обичани. В крайна сметка мъжът трябва да показва това всекидневно! Не разбирам манията момичетата да си харесват „лошите момчета“. Вероятно има някакъв чар, но това е за кратко. Защото най-важното, когато с партньора ти стоите вкъщи и си мълчите, е да чувстваш спокойствие. Смятам, че мъжете са по-добрата половина, а ние сме по-красивата.

По какво тъгуваш?

Тъгувам за близки хора, които вече не са сред нас, като дядо.

За какво мечтаеш?

Да съм щастлива, здрава. Да срещна подходящия мъж за мен. Като всяка жена си мечтая за семейство. На тези години първото нещо, за което мисля, не са деца, но разбира се, че искам да имам. Но си се представям и като успешна жена, а не само като домакиня вкъщи с децата.

И искаш да се омъжиш?

О, да! Не разбирам хората, които живеят на семейни начала. Аз съм „за“ брака. Трябва да си има подпис, защото всичко се случва. В някакъв момент мислиш, че познаваш даден човек достатъчно добре, но е хубаво нещата да се случват по традиционния начин. Истина е обаче, че ако един мъж е решил да си тръгне, нищо не може да го спре. При жените е същото.

Какво следва след прогнозата за времето?

(С широка усмивка.) Ще видим! Не ти отговарям, за да не предизвиквам съдбата. Надявам се хубави неща.

ИНТЕРВЮ: МАГДАЛЕНА ГЕОРГИЕВА

ФОТО: ТОНЧО ТОНЧЕВ

Фотосесията беше осъществена с любезното съдействие на зала „Мати“.

Публикувано в списание HELLO! България брой 151.

Всички права са запазени!

Redaktor2 Author