Найден Вълчев – един поет на 90

Десетки известни наши писатели и поети, критици, композитори, почитатели и почитателки изпълниха големия салон на БАН, на жълтите павета, снощи, за да поздравят Найден Вълчев. Известният поет, преводач, есеист, автор на текстовете на некоронования химн на България „Една българска роза“ и на шлагера от сериала „На всеки километър“, отпразнува своя 90-годишен юбилей.

Самият той произнесе думи на благодарност и прочете свои стихове с дълбок и силен глас. Силното му ръкостискане, с което приемаше поздравите на приятели и колеги, лъчезарната му усмивка, бистрият му ум и ведро настроение с нищо не свидетелстваха, че започва десетото десетилетие от живота си. 

Сред колегите, които му поднесоха букети с рози, подаръци и го поздрави за житейския и творческия юбилей – 70 години поетична и преводаческа дейност, бях Никола Инджов, Матей Шопкин, Петър Караангов, Анжел Вагенщайн, Лъчезар Еленков, Здравка Ефтимова, Чавдар Добрев, Никола Инджов, Надежда Захариева, Петър Белчев, голямата актриса Виолета Бахчеванова и много други.

Посланикът на Беларус у нас н.пр. Воронкович благодари на Найден Вълчев пред всички гости за блестящия превод на големите белоруски поети на български, особено за това, че е направил творчеството на прочутия Александър Твърдовски достояние на нашия читател. „Благодаря ви за вашия талант! Световната културна общественост уважава вашата просветителска дейност и принос! Желая ви творческо, духовно и физическо дълголетие, оптимизъм и щастие“, каза дипломатът. 

„Маестро, – обърна се към юбиляра председателя на Съюза на българските композитори Ценко Минкин, – наричам ви така, защото вие сте вдъхновили десетки български композитори да създадат прекрасни произведения. Венецът на това творчество е „Една българска роза“ по музика на композитора Димитър Вълчев“.

Композиторът Стефан Драгостинов благодари за чудесните текстове на творби, които Найден Вълчев е създал за формацията му „Драгостинов фолк“, и даде пример за находчивостта на автора: „Веднъж ни поканиха да пеем на празника на град Козлодуй, но много държаха да имаме песен за града. Кой обаче можеше да напише такава песен, каква рима може да се намери на Козлодуй…?! Обадих се на Найден, изпратих му музика и се роди прекрасна приказка в стихове – за едно момче, което слиза от Балкана и отива в хубавия град Козлодуй, и там среща една мома козлодуйка и го черпят с влашка цуйка. Това може Найден!“, завърши Драгостинов сред аплодисметни и смях.

Колосите на българската култура Елисавета Багряна, Владимир Владигеров, Николай Лилиев са сред съвременниците на Найден Вълчев от неговата младост, припомни си самият той. „Живях в Царство България, в социалистическа България и сега – в променената ми родина, хубава през всеки сезон с пъстрата си палитра. Аз бях онова говедарче, тръгнало от Тетевенския Балкан, минах през плевенската Мъжка гимназия, през Юридическия факултет на Софийския университет и оттогава съм заключеник в магичния затвор на мерената реч – в плен на римите, на преводите, от който никога не съм искал да изляза. Радва ме признанието за моето творчество, това, че през 2000 г. песента ми „Една българска роза“ бе обявена за песен на столетието, а сега получих най-високото отличие на Министерството на културата „Златен век“ и приза „Златно перо“ на Съюза на българските журналисти“, каза рожденикът. Почетният плакет на Съюза на българските писатели пък му поднесе на сцената председателят на организацията Боян Ангелов.

„Ти си прекрасен поет, преводач и есеист – обърна се към Найден Вълчев проф. д-р Чавдар Добрев. – Държиш да не изневеряваш на собственото си чувство за красота – и в поезията си и в живота. Обличаш се винаги с вкус и мярка, които са характеристика и на твоето творчество. Умееш да се владееш, да криеш своите болки от най-близките си, макар че „животът сипе сажди и гледа озъбен, зъл, жесток“. Болката ти има по-скоро обществени измерения. „Една българска роза“ ще я има още десетилетия, векове, тя е символ на преклонението ни пред България. Найден Вълчев е част от поетичното поколение, към което принадлежат Иван Радоев, Георги Джагаров, Пеньо Пенев, Лиляна Стефанова, Станка Пенчева, Блага Димитрова, Иван Давидков… Поезията му заема възлово място като дух и стил и в живота, и в света. За нея е характерна простота, която не е наивност и простодушие, а умение да намериш най-верните и разбираеми думи. Той остава винаги верен на римите, на класическото стихосложение и оркестровка.“

016
013
012
014
010
011
009
006
003
007
001
1

„Повече от 60 критици са се изказвали за Найден Вълчев и са анализирали творчеството му. А освен добър поет, той е и много добър човек и един от малкото, които постоянно мислят за своите колеги и подемат инициативи да се издаде книга на някого, да се отбележи негова годишнина“, сподели Иван Гранитски от издателство „Захарий Стоянов“ – един от организаторите на празника, наред със Съюза на българските писатели, Съюза на българските композитори и Българската академия на науките.

Букет от червени рози от името на Народното събрание и на БСП поднесе зам. председателят на парламента Валери Жаблянов и прочете поздравително писмо до „другаря Вълчев“, както специално се обърна към него, от Корнелия Нинова. „Изразявам уважението на нашата държава към десетилетния дух на българските традиции, чието олицетворение е творчеството на Найден Вълчев. Ще се пребори ли нашето национално самосъзнание с псевдокултурата, която залива българското общество?“, каза Жаблянов. Найден Вълчев е автор на текста на култовата песен от легендарния партизански сериал „На всеки километър“, в която се пееше „Нас червеното знаме роди ни, нас не ще ни уплаши смъртта… Ние сме на всеки километър, оттук – до края на света!“.

В края на вечерта Наден Вълчев се чукна с чаша вино с гостите си и раздаде автографи върху своите книги.

hello Author