Миа Сантова: Човек е така устроен, че всички имаме необходимото, за да сме щастливи

Share on FacebookTweet about this on TwitterPin on PinterestShare on Google+Share on Tumblr

Ранен следобед. Сещате ли се за по-лежерен момент от деня от този? Особено в София, особено през пролетта, когато градът се изпълва с нежен аромат на цъфтящи дървета и със срамежливи слънчеви докосвания. В сърцето на тази градска хармония е срещата ми с Миа Сантова. Подранила е. Споделя, че почти не е спала през нощта… нещо, което често й се случва след раждането на дъщеря й Ида (един ден дори наела стая в хотел за няколко часа, за да си навакса със съня). „Умората е голяма”, уморено се усмихва Миа. „Но всички ме успокояват, че като порасне Ида още малко, ще спи през цялата нощ.”

Напълно я разбирам, но също и щастието, което наднича зад нея вече повече от две години. Показвам й наръчника по датската философия за щастие хюга, който нося в ръката си…

Дай да поговорим за хюга и за философията да живееш пълноценно!

Да, да… това дето на теория звучи много хубаво, но на практика… (поглеждам я питащо) Човекът е устроен така, че всички имаме необходимото, за да сме щастливи, и в същото време изобщо не му обръщаме внимание.

Заради стреса ли е това?

Не. Имам своя теория за стреса. Такова нещо не съществува. Или ако съществува, ние му придаваме прекалено голяма тежест. Ако се замисля как са живели родителите ни, бабите и дядовците ни – в условия на война, на глад, на бомбардировки, туберкулоза, изселване… Ето това е стрес! А това дали си попаднал в задръстване на Патриарха е глупаво! Разглезили сме се всички жестоко и сме започнали да придаваме тежест на неща, които са абсолютно нормални. Всички го правим, нали си забелязала? (кимам утвърдително) И изведнъж, като се случи нещо сериозно, разбираш, че е излишно. Такива станахме… Сигурно, защото сме презадоволени. Всичко, което поискаме, можем да си го позволим.

Живяла съм няколко години в Хелзинки и тази скандинавска простота на живот е изключителна, но за нас е абсолютно непостижима.

Защо?

Натюрелът ни е различен. Генът ни е друг. Ние сме недисциплинирани, мързеливи,

неорганизирани, неблагодарни…

Ти кога си крадеш малки моменти на щастие?

Ето сега е един такъв момент! (смеем се) Съвсем сериозно говоря. Запознавам се с трима чудесни млади хора, с които си говорим за нещо различно. Трета година съм си вкъщи (първата бременност беше неуспешна, втората трябваше да прекарам в лежане) и сега съм в етап, в който в мен се борят две същности. От една страна, искам да съм с детето, защото всеки Божи ден е различен и е супер интересно. И в същото време в мен е другият човек, който е свикнал да работи и да е нон-стоп с хора. Не мога да бъда пълноценен родител, ако нямам собствен живот и преживявания.

Какво обичате да правите, когато сте сами с Ида? Гримирате ли се заедно?

Ааа, не… От време на време, докато ме гледа, се опитва да хваща, но не. Тя е по чистенето. (смеем се) Подариха й за рождения ден играчка моп и кофа и непрекъснато мокри вкъщи. Имаме и миникухня, така че обича да готви и да чисти. Трябва да ти призная, че е много старателна. Всичко почиства внимателно.

На кого от двама ви прилича повече?

(замисля се) Яде много. Като мен. (смеем се) Аз като дете бях изключително лакома и виждам в нея себе си. Непрекъснато иска да яде и ако види някой да похапва нещо – без значение къде: на улицата или в ресторант, отива и „ам-ам”. (смеем се)

Какво обичаш да й сготвиш?

Аааа, няма претенции. Хапва всичко. Наскоро имаше рожден ден и събрахме приятели с деца, торта, свещи… както си трябва. Мислех, че нищо няма да разбере, но вече от няколко седмица всеки ден иска торта, иска да духа свещи… И пита: „торта”?

Как се справи Ида като шаферка?

Ида прояви търпение и сериозност на възрастен човек, въпреки че беше на 1 година и половина. Изтърпя стоически цялото чакане, подготовка и събиране на гостите. Беше център на внимание и си личеше, че й харесва. Мисля, че един ден няма да има никакъв проблем с партитата… Танцува на нашата сватба до полунощ.

Кои са най-ярките спомени, които ще запазиш от сватбата ви?

Сватбата ни със Светослав не беше от дълго предварително планираните. Един ден през лятото просто си говорихме и решихме, че ще е хубаво да подпишем след шест години връзка, съжителство и най-вече заради Ида. Никога не съм мечтала за голяма сватба с пищна бяла рокля… Но в един момент ми се прииска да изживея и това да кажа пред свидетели „да“. Така че планирането ни отне десетина дни – да изберем мястото и да сведем кръга от поканени до минимум именно защото не искахме нищо помпозно. В крайна сметка се получи просто една елегантна вечеря с танци.

Кой миг от нея би определила като най-сантиментален?

Същинският ритуал направихме месец преди самото тържество в съвсем тесен кръг само ние и кумовете. Мисля, че тогава се вълнувах повече, отколкото по време на самата сватба. Въпреки тежкия соц в ритуалната зала и липсата на всякаква романтика там, докато слушах задължителната реч, се разплаках… Нямам представа защо… Много трогателно ми подейства… А по време на сватбата основно се притеснявах! Дали всички са дошли, дали се чувстват добре, дали ще им хареса, дали ще стане купон? Ей такива глупави притеснения. В крайна сметка се получи приятно, дадох си сметка за това, когато си тръгнахме пеш със Светослав от партито в пет сутринта.

С водещата на „Търси се” Нели Хаджийска сте близки приятелки. Колко често се чувате двете?

За съжаление, не можем да се виждаме много често и основно си говорим по телефона. Много ми е мила и любима! По някакъв начин в един определен и тежък момент от живота ми Нели се появи почти изневиделица. Видях я в момент, когато чаках в приемната на една болница, в много тежък период от живота ми. Спомних си за нея, обадих й се, а тя прие проблема ми присърце… много ми помогна. Винаги ще съм й благодарна.

Ти стана и кръстница на сина й Борил…

Да. А медиите, като видяха снимката от кръщенето, решиха, че съм родила второ дете. Представяш ли си?

Да, лов на сензации! Особено като се има предвид, че през последните години ти премина като победител през редица тежки изпитания на съдбата. Би ли определила себе си като щастлива жена?

(замисля се) На моменти да. На моменти не. Мисля, че всеки човек е така. Понякога имам усещането, че ми липсва средата, реализацията, липсват ми умни хора, с които да общувам. На моменти си казвам, че ако се върна към работното ежедневие, на третия ден ще се запитам какво правя там. Щастлива съм заради прекрасните неща, които ми се случват всеки ден, но има и мигове, в които жестоко се скапвам и се питам какво ще правя. Трябва да започна всичко отначало, а как да го направя… Нямам еднозначен отговор на този въпрос.

Готова ли си с плановете за след 2-3 години?

О, да! Имам план, който е още съвсем в зародиш и е секретен. Надявам се да го осъществя, защото той е само и единствено в името на Ида. Склонна съм да пожертвам много неща, за да живее тя на място и по начин, различен от този тук и сега. Не харесвам България в момента. Обичам си родината, но не харесвам това място за съжаление. Като започнем от детската градина, прекрасно знаеш за какво говоря, и стигнем да едно общество, разделено безкрайно много от милион неща… Ще се опитаме да направим всичко възможно и за някакъв друг живот.

ИНТЕРВЮ: ВЕЛИАНА СИМЕОНОВА

СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ

Публикувано в списание HELLO! България брой 5 (157).

Всички права са запазени!

Redaktor2 Author