Мари Будева: След 10 години се виждам толкова успешна, че да мога да се грижа за майка ми

Share on FacebookTweet about this on TwitterPin on PinterestShare on Google+Share on Tumblr

Знаете ли какво е enouement? В превод от френски думата описва онова прекрасно усещане, което носят със себе си погледът в бъдещето и намирането на всички онези въпроси, които те вълнуват. Enouement е и чаровната Мари, която се задава към мен по една от алеите на парка на Военна академия. Тя е само на 20 години, но от онези млади българи, които искат и правят всичко възможно, за да успеят тук, в България. Познавате я. Преди няколко години ви срещнахме с нея в интервю заедно с майка й – водещата на предаването „На кафе” Гала. Тогава Мари беше ученичка, пред-стоеше й да вземе важни решения за бъдещето си. Сега е студентка по PR и главен редактор на лайфстайл сайт, който се радва на все по-голяма популярност. А, да! Той се казва Enouement. „Идеята за сайта се роди покрай страстта ми да пиша”, споделя Мари. „Първоначално беше блог, но той бързо прерасна в онлайн медия със статии за мода, красота, спорт, забавления. Отначало екипът ни беше само аз и една приятелка, но постепенно станахме повече. Започнахме да получаваме мотивационни писма от хора, които искат да се включат към нас. Всеки има свободата сам да избира темите за

какво и как да пише.”

Мари, защо един млад човек като теб избира да остане в България, а не търси реализацията си зад граница?

Да, някои от връстниците ми избраха да завършат образованието си в чужбина и евентуално след това да се върнат, но аз исках да остана тук и да се опитам да успея в България. Разбира се, никога не е късно да завърша магистратура навън. След това обаче задължително ще се върна да практикувам в България. Не се виждам да живея някъде по света завинаги. Надявам се да се занимавам активно с това, което уча в момента, но също и да развивам сайта все повече и повече.

Майка ти като журналист с опит включва ли се с критика за сайта?

(усмихва се) Тя винаги критикува нещата, които правя, но това е конструктивна критика и съм й благодарна за това. Благодарение на това имам обективен поглед върху работата си. От моя страна винаги го има желанието за подобрение. Вече знам предварително какво ще критикува тя и затова гледам да го правя.

Колко често ти казват, че си хубава?

(навежда срамежливо поглед, след което се усмихва) Питай колко често го вярвам. Иначе

често ми го казват.

Не си ли мислила за кариера на модел?

Мислила съм веднъж, когато бях по-малка. Татко и приятелката му непрекъснато ми повтаряха, че трябва да стана модел, и накрая той ме заведе в агенция. Там обаче решиха, че съм много ниска и дебела. Трябвало да сваля няколко килограма и пак да се върна. (избухваме в смях) В общи линии ме обидиха на всички възможни нива. Казах само „добре” и повече не стъпих там. Преди няколко месеца срещнах същата тази дама от агенцията на светско парти и я чух как пита познати дали не съм модел случайно. Не мисля, че бих могла да съм полезна на някого като модел, затова не мисля за такава кариера.

Като модел не, но би била доста успешна и като сладкар предвид кулинарния ти талант…

Да, много обичам да готвя. Сладките неща са ми по-голяма слабост, защото и изглеждат красиво. Готвенето ми е страст и често представям ястията си вкъщи… Готвя основно за мама. Много обичам да й правя целувчена торта, защото в момента, в който тя я види, очите й стават блестящи и щастливи. Обикновено готвя бавно, с размах и истински се наслаждавам на това, което правя. И обяснявам на глас, все едно съм в кулинарно предаване. (смеем се)

От кого си се учила да готвиш?

Никой конкретно не ми е обяснявал надълго и нашироко, сама съм се учила. Мама понякога ми показва някои трикове, защото готви много вкусно.

Но пък ако е вярно, че любовта на мъжа минава през стомаха, вече си овладяла пътя към мъжкото сърце. На приятеля си какво готвиш най-често?

Всичко, което той обича. А на него винагивсичко му харесва. (усмихва се)

Върви ти на Константиновци в живота. Баща ти и приятелят ти носят това име…

И неговият баща е Константин. (усмихва се) И приятели имам много с това име.

Дали не е някакъв знак?

Вероятно. По принцип вярвам в много неща: в Бог, вярвам в магии и чудеса, вярвам във феи и в Дядо Коледа също.

Не си ли вече голяма за Дядо Коледа?!

О, аз съм истински маниак на тема Коледа! Половин година преди празника започвам да се подготвям за него. Измислям какво ще е менюто, сладкишите, украсявам два месеца по-рано, слушам коледна музика. Ужасно е, защото хората около мен не могат да ме понасят заради този коледен дух. Мама като малка е видяла Дядо Коледа и мисля, че от историята, която ми е споделяла, някак се храни коледният ми дух. Всеки път с такава вяра я разказва, че няма начин да не вярвам и аз в Дядо Коледа.

А ти виждала ли си го?

Не. Но всяка година го чакам за среща и дори му оставям бисквитки и мляко (а мама винаги ги изяжда преди него). Щеше ми се да имаме и камина вкъщи…

Коледа е далече, но пък лятото е вече тук. Планирала ли си ваканцията?

В началото на юни имам сесия в университета, а след това – море! Чакам с нетърпение братовчедите ми да пристигнат от САЩ и това ще е кулминацията на лятото. Много се вълнувам, защото отдавна не съм ги виждала, а много ги обичам и ми липсват. Ще се опитам да прекарам с тях цялото лято.

Как изглежда идеалната ти ваканция?

Бях на тази ваканция преди време. Беше ми подарък от мама за рождения ден – в едно италианско градче Тривизо, което е близо до Венеция и други живописни места в околността. Заедно с приятеля ми бяхме там за една седмица. За мен Италия е най-любимото място на света!

Това ли е най-хубавият подарък, който ти е правила тя?

Най-хубавият, който някой някога ми е правил въобще!

А ти с какво я изненадваш?

Много ми е трудно. Мама мрази изненади. Изпитва панически ужас, защото в „На кафе” всеки път й правят някакви грандиозни изненади и оттогава не иска никой да я сюрпризира. Би се изненадала, ако вкъщи Стефан или аз й направим нещо миличко… Подарявам й торти. Целувчени. (усмихва се широко)

Как виждаш себе си след пет години?

Пет ми звучат много скоро. Питай ме за след десет!

Добре, след десет как ще е?

След десет години се виждам успешна. Толкова успешна, че да мога аз да се грижа за майка ми. Искам да се занимавам и с PR, и със сайта, да бъда успешна. И със семейство.

ИНТЕРВЮ: ВЕЛИАНА СИМЕОНОВА

ФОТО: ТОНИ ТОНЧЕВ

ГРИМ И КОСА: КРЪСТЬО ПРАЗОВ

Публикувано в списание HELLO! България брой 6 (158).

Всички права са запазени!

Redaktor2 Author