Красимира Стойнева: Смятам себе си за човек, който е с ясната идея, че няма непостижими неща

Share on FacebookTweet about this on TwitterPin on PinterestShare on Google+Share on Tumblr

Какво е да успееш като дизайнер в една от големите модни столици – Лондон, където модата и стилът са като въздуха и водата? Отговорът на този въпрос потърсихме от Красимира Стойнева – една от българките, които се радват на страхотен успех в британската столица. Нейни модели често могат да бъдат видени по страниците на сп. Vogue и са притежание на звезди от световния шоубизнес. Цветни, нестандартни и оригинални. Споменах ли за участието й в Седмица на модата?
Краси пристига в Лондон през 2003 г. с идеята да учи и впоследствие създава свой бранд – Krasimira Stoyneva. „Отне ми страшно много време. Но в България не виждах за себе си начин на реализация”, признава тя. Завършила е средно художествено училище със специалност „Грим и перуки” в Пловдив, а след това записва “Сценография” в Музикалната академия в града. В момента преподава в университета, който е завършила в Лондон – University of East London. Там е базирано и творческото й студио. Носител е на престижната награда Musee X Vogue Talents – Young Vision Award. Семейна, с две деца. И с голяма мечта за сбъдване.

Какво е за един българин да успее в голяма модна столица като Лондон? Дълъг ли е пътят към успеха?
Да, много е трудно, защото да си млад дизайнер е предизвикателство. Трябва много работа. Креативност до една степен, но хората искат да видят, че си постоянен, а не за един сезон, преди да решат, че искат да инвестират в теб. Иначе млади таланти се появяват всяка година. Въпросът е колко силно искат да успеят и колко упорито преследват мечтата си. Опит, късмет и най-вече упорита работа.
Когато бях в България, си мислех, че нещата ще ми дойдат на готово. Щом пристигнах в Лондон, далече от родители и приятели обаче, осъзнах, че не е точно така. За всичко трябва много да работиш. Това е, което ми помогна и ме научи много.

Откъде идва любовта ти към модата?
От двете ми баби, които като малка ме взимаха с тях в шивашките цехове, където работеха. Дядо ми също беше известен шивач и крояч в Пловдив. Майка ми пък е най-голямото ми вдъхновение! На нейната машина Singer уших първите си дрехи.

Кога са били най-трудните ти моменти в Лондон?
В началото всичко ми беше трудно, но може би най-много в моментите, когато учех и се грижех за двете си деца (малкото беше на година и половина, когато започнах следването). Много труден етап на балансиране между деца, учене и домакинство… Но когато си млад и си сред млади хора, това някак не се забелязва много.

Обикновено творческите личности не са много добри бизнесмени. Как успяваш да съвместиш творческото с рационалното?
Да, най-трудно за творчески човек е да се захване с бизнес – изисква енергия и много време. Трудно е да пробиеш с нова марка, защото пазарът е препълнен, и за да успееш и да се откроиш, трябва да си упорит и да имаш различна гледна точка към модата.

Дрехите, които създаваш, са оригинални и лесно разпознаваеми. Колко време ти отне, за да постигнеш този авторски почерк?
Всичко започна от един експеримент, който с течение на времето се изчисти като концепция. Става дума за синтетичната коса. Реших, че вместо да повтарям нещо, което е правено, ще разгледам внимателно потенциала на този материал. Да прокараш една идея и тя да се възприеме като цяло е трудно. Особено, ако е нещо нестандартно. Но аз имам подкрепата на приятелите, семейството и на университета.

Откъде черпиш вдъхновение?
Обикновено всичко тръгва от творба на някой художник, която силно ме е впечатлила. Последната беше вдъхновена от политиката и започна с излизането на Великобритания от Европейския съюз и избора на Доналд Тръмп за президент. Така се появиха звездите върху дрехите и аксесоарите от новата ми колекция.
Иначе харесвам различни модни дизайнери – предимно новите имена като Кристофър Кейн, например. Не съм работила за конкретен бранд, но ми се иска да направя колаборация с някое от големите имена.

С Кристофър Кейн може би?
Да, би било страхотно! Той е уникален, експериментира с различни материи…
Лондончани как възприемат дрехите, които правиш? Има ли по-особено отношение към теб, защото си българка?
В началото си мислех, че ще има. Но когато си убеден в това, което правиш, и го представяш добре, творбите ти работят за теб. Не, няма дискриминация. Освен това преподавам в университет и работя със страшно много англичани.

Как дойде поканата за участие в Седмица на модата?
След като завърших университета, първата ми колекция Future Queens имаше голям успех. Тогава създадох доста контакти, включително и с представители на Fashion Scout, които канят младите дизайнери за участие в Седмица на модата.
Засега дефилетата от Седмицата си остават основната единица за успех на всяка една модна марка. Непрекъснато следя къде и как би се развила най-добре марката ми и в момента индикациите сочат Азия и Америка.

Кога най-често ти липсва България?
Постоянно. Но най-вече, когато се завърна от родината след дългата почивка през лятото. Защото там има толкова много хора, които обичам. И ако не беше тази ми страст по модата, може би щях да се прибера. Всъщност обмислям рано или късно да се върна в България. Винаги съм мечтала да имам свой клон в родината. И така с единия крак съм в Лондон, а с другия – в България.

Мислиш ли, че си човек, сбъднал една от най-големите си мечти?
Ооо, имам още доста да гоня голямата си мечта. Но смятам себе си за човек, който е с ясната идея, че няма непостижими неща. Щом дойдох в Лондон, завърших мода (въпреки че не говорех английски) и успях да постигна този успех. Колкото и далечно да ти се струва нещо, няма нищо невъзможно! Ако се върна назад и си спомня за мечтата ми да стана дизайнер и как съм гледала в захлас големите имена по Fashion TV, вече не ми изглеждат толкова далечни.

Коя е следващата ти мечта?
Да построя голяма модна империя.

ИНТЕРВЮ: ВЕЛИАНА СИМЕОНОВА
ФОТО: CRISTIAN MARTINELLI
СТИЛ: DANA VERRI

Публикувано в списание HELLO! България брой 8 (160).

Всички права са запазени!

Redaktor2 Author