Камелия: Има хора, които се раждат с повече, а други с по-малко енергия. Аз съм от тези с огромно количество енергия

Сутрешните разговори определено притежават някакво очарование, особено когато са придружени от чаша фреш. Убедихме се лично в това след срещата ни с една от най-успешните изпълнителки у нас – Камелия, и то ден преди рождения й ден! Певицата се завръща в петия сезон на музикалния формат по bTV “Гласът на България”, който стартира на 18 февруари. И този път е решена да грабне треньорската корона! Какво я кара да се чувства истински щастлива и с какви емоции се завърна от турнето си в САЩ ни разказа самата тя…
Имаме възможност да разговаряме ден преди рождения ти ден! Продължаваш ли да се вълнуваш за личния си празник всяка година?
Разбира се! На първо място за мен е голяма радост, че съм се родила. Възприемам като дар възможността да присъствам на този свят. А всяка година е различна – понякога са по-семейни, понякога по-приятелски. Честно казано, нямам очаквания по отношение на преживявания. Аз съм човек на момента!
Отново ще заемеш един от четирите треньорски стола в „Гласът на България“. В миналия сезон член на отбора на Иван Лечев спечели формата. Как планираш тази година да се пребориш за „короната“?
В новия сезон короната ще е много желан атрибут – всеки я иска и битката за нея се очертава да е много оспорвана! Нивото на участниците тази година е много по-високо и зрителите ще могат да се насладят на истинско шоу само след няколко седмици. Когато един глас ме „докосне“ и ме накара да се обърна, ще се боря за него, като се аргументирам по най-добрия начин. Истината е, че ми е нужен глас, който да ме развълнува и емоционално да ме достигне. А добрите гласове винаги си проличават още от първите тонове. Докъде ще стигнем в борбата – не знам. Аз съм по-силна с думите, но ще видим и другите треньори какви козове ще извадят.
Каква чувстваш е основната ти отговорност като треньор във формата?
За талантите, които се явяват, това е огромна стъпка. Те имат големи надежди и очаквания, но изпитват и силен стрес и тук е моментът, в който ние като хора с опит отсреща им помагаме. Искам да им кажа, че дори и да отпаднат в по-ранен етап от състезанието, това не е краят! Същевременно участниците, които продължават напред, не трябва да си мислят, че са постигнали нещо невиждано, защото това е само една малка стъпка от големия път. За моята роля като треньор е важно да им покажа баланса и да им вдъхна спокойствие. Знам, че мислите им са в различни посоки – някои са позитивни, някои са негативни, но аз като изпълнител с опит мога да им кажа, че всичко зависи от тях. Едно състезание не гарантира, че ще станат големи и обичани певци, нито може да ги спре да се развиват. Вече знам, че е много важно да работя с участниците от моя отбор и на емоционално ниво. Емоциите повече пречат на таланта и подготовката им, отколкото помагат. Затова ние трябва да ги успокояваме и да извадим най-доброто от тях.
Започваш да градиш успешната си кариера, когато няма музикални формати у нас. Замисляла ли си се, ако за теб всичко започваше сега, дали би се явила на кастинг?
От днешната си позиция ми е лесно да отговоря, но познавайки се в миналото – отговорът ще се промени. В началото на кариерата ми бях толкова срамежлива, че когато запеех, целият ми глас трепереше. Така че от тогавашната ми позиция, щях много да се притесня да се явя на кастинг на риалити формат. Ако се бях явила, най-вероятно нямаше да успея да покажа целия си потенциал. Към днешна дата нямам това притеснение, но аз вече съм популярна и ъгълът е различен.
Турнето ти в САЩ беше изключително успешно. Разкажи ни за това приключение.
Наистина мога да го нарека „приключение“, защото се изправих срещу страха ми от летене. Единствената причина, поради която ходя толкова рядко на участия в чужбина, е именно този страх. Вече няколко пъти отказвах, но накрая си казах, че няма да видя Америка отново, освен ако не се изправя срещу него. Когато отивах да си взема визата, си казах, че ще се ядосам много, ако ми откажат. Но ако ми я дадат, ще ми създадат проблем! (Смеем се) Бях в много деликатно емоционално състояние, но в крайна сметка нямаше причина да не дадат визи на мен и приятеля ми Цвети. Трябваше да пътуваме двамата и първият полет от Истанбул до Чикаго беше голямо приключение. Той е доста дълъг и каквито и хапчета да пиех, не успях да мигна през цялото време. Истината е, че не усетих часовата разлика. Когато пристигнахме на другия ден, веднага излязох да пея. Всички места, където имах участия, бяха препълнени. Имаше хора, които бяха присъствали и на участията ми от преди 10 години. И беше много хубаво, защото ми показваха снимки от това време! Песните, които бях подбрала – най-големите ми хитове, български, сръбски, македонски – много повдигаха духа на българите. Впоследствие изнесох допълнително концерти заради големия интерес. Спокойно мога да кажа, че това е най-успешното ми дълго турне. То продължи 45 дни, а доволните от представянето ми бяха наистина много. Българите там са по-специфични, защото когато си платят за нещо, те си го търсят. И когато не им хареса представянето, програмата е къса или се пее на плейбек, те не се притесняват да изразят недоволство.
Доловима ли е разликата, когато излезеш да пееш пред българска публика в чужбина и когато пееш в България?
Има голяма разлика, не просто доловима. Тя се дължи на факта, че публиката тук е „преяла“. Те са изгубили интереса кой, къде и какво пее. Докато в Америка и чужбина не е така. Там хората знаят на чий концерт отиват. А когато името е голямо, такива са и очакванията им. Тогава отговорността на изпълнителя също е голяма. Който не си свърши работата качествено, си понася последствията.
И все пак, за да изнесеш над 10 концерта за малко повече от месец, е необходима изключително много енергия. Откъде черпиш своята?
Предполагам е доста индивидуално. Защото има хора, които се раждат с повече, а други с по-малко енергия. Аз съм от тези, които притежават огромно количество енергия и когато съм поела отговорност да свърша дадена задача, настъпва невероятна мобилизация. Мога да не се храня, да не спя, но ще свърша работата. Но е въпрос на дисциплина, когато имаш свободно време да отпочинеш, да решиш каква храна да ядеш, как да се раздвижиш. Тези две неща ми помагат да не ме сриват фактори като часова разлика. Макар че декември месец, когато се върнах в България, веднага започнаха участията ми и накрая усетих умората. Наистина човек си има граници.
Правиш музикален дебют едва на 11-годишна възраст и вече 20 години си една от обичаните певици у нас. Какво те изморява най-много в музикалния бизнес?
Липсата на промяна. Всичко върви по инерция. Сякаш никой не се интересува, че години наред нещата се случват по един и същи начин, че нивото е едно и също. В България звездата е звезда на определена компания, т.е. фирмата е по-голяма звезда от самата звезда. Честно казано това не съм го виждала в чужбина. Страхът, който се е вгнездил във всички в този бранш. Страхът от силния на деня. Страхът да изразиш мнение, защото може би ще бъдеш наказан. Всичко това си продължава и тази картина не се променя години наред. Това са нещата, които ме изморяват. Разбира се, имаме и самостоятелни изпълнители, но те са по-скоро изключение.
В Instagram си изключително активна и почти на всяка снимка виждаме усмивката ти. Кои са причините за нея?
Животът е усмивка! Ние му придаваме смисъл. Както обичам да казвам, животът не се интересува от мен – той си тече. Утре ще се съмне, друг ден ще дойде, но аз го осмислям за себе си. Ако аз го гледам намръщена, ще видя същото от него. Не, че не преживявам тъжни моменти. Понякога се чувствам сантиментална за неща, които осъзнавам, че са част от миналото, но когато съм тъжна, си оставам такава. Когато ми е весело, съм весела. Не опитвам да бягам от състоянията си. Когато човек бяга, няма израстване. Опитвам се да устоявам на трудното, защото съм разбрала за себе си, че само когато ми е наистина трудно, само тогава настъпва качествена промяна и само тогава аз израствам. Когато човек не променя нищо, за да не наруши комфорта си, няма как да израсне. Обичам факта, че до мен има човек, който да ме провокира и насърчава, защото това е начинът да се развиваш. Изключително съм благодарна на живота, че ме е срещнал и съм се преборила за този човек.
Смяташ ли, че е важно човек да преживява определени неща в конкретни моменти?
Да. Понякога те ни се струват дребни на пръв поглед, но са изграждащи. Защото едното води до друго по-голямо, а то до още по-голямо и накрая промяната е налице. Човек преминава през много дребни моменти, които му помагат да се променя. Определено мога да кажа, че дребните неща ме учат най-много.
Какво те прави истински щастлива?
Съществуването ми. Лично на мен миналата година ми донесе истинска плътност от гледна точка на преживявания. От смъртта на баща ми до това самостоятелно да направя първия си хит извън голяма музикална компания. 2017 ми донесе „Гласът на България“, донесе ми турне в САЩ, в личен план ми донесе много ценни женски преживявания. Всичко това беше голяма стъпка в моето израстване като човешко същество. Щастлива съм, че имам възможността да преживявам всичко това. Не съм целеустремена единствено към върховете, защото не може да има връх, ако няма низина. Това го изпитах лично точно миналата година – от най-ниското емоционално ниво на болка и загуба до най-високото равнище на радост. Пътуването в живота носи всичко – любов, загуба, сълзи, радост, страхове. Всички тези плътни преживявания ме правят щастлива!

ИНТЕРВЮ: МАГДАЛЕНА ГЕОРГИЕВА
ФОТО: BTV MEDIA GROUP, ТЕДИ ГРОЗДАНОВ
Публикувано в списание HELLO! България брой 2 (166).
Всички права са запазени!

Redaktor2 Author