Иван Юруков: Срещата с достойни хора е безценно богатство

Любовта винаги е била водеща тема както във всяка форма на изкуството, така и в живота. Но често се оказва трудно да бъде изразена правилно, а когато не се чувства, а трябва да се изиграе на сцена или пред камера, може да бъде истинско предизвикателство дори и за професионалните актьори. В новия български филм, който ще ни върне назад към живота през 80-те, Иван Юруков ни преподаде урок заедно с Теодора Духовникова…
В „Дъвка за балончета“ Калин е талантлив рекламист, отегчен от живота. В реалността Иван е талантлив актьор, но чувстваш ли се отегчен от живота?
Обичам това, което правя. Професията ми дава възможност да изпробвам сетивата си в различни обстоятелства през гледната точка на героите, които играя. Това несъмнено ме учи как да живея. Срещата с достойни хора е безценно богатство. Отегчението няма място тук, а главната отговорност е да отстояваме професията си с достойнство.
Заедно с Теодора Духовникова изигравате прекрасна любовна история. Лесно ли е да „изиграеш“ обич?
Не помня моите преподаватели да са ни учили как да играем обич. Тя не се играе. Съветите им бяха да бъдем истински, да провеждаме всичко през себе си. Само тогава може да се доближим до естествеността на героите си. Защото всеки персонаж е част от нас самите, а чрез нашето житейско натрупване можем да придадем дълбочина, плътност и живот на героите си. В този смисъл не е нужно да демонстрираш обич чрез целувка или докосване, ако това чувство живее в теб. Вярвам, че с Теодора сме успели да постигнем този трепет, който може да гори преди всичко в погледа.
Какви са спомените ти за първата ти любов?
Любовта витае и не пита – тя връхлита. Изненадващо. Оттогава нищо не е същото. Детето става художник или поет, моряк, мечтател, принц, мислител или истински приятел.
А как срещна последната?
Както за първи път.
Какво беше ежедневието ти през 80-те? Разкажи ни един твой типичен ден през този период.
23 март 1987 в 6:50 сутринта от радиоточката се чува писклив звук от позната песничка, подканваща дечицата да стават, защото е време. Четката за зъби изгонва остатъчен спомен от приключенията през последния сън и вдъхва свежестта на деня. Нищо че навън е студено, щом шалът топли и благият дъх на пролетта събужда града. Физзарядката в двора на училището обединява духа. Строй се! Преброй се!… ръцете горе и под строй към класните стаи. Вързани връзки, стегнати ризи, ушите чисти и звънецът бие. Сърцето бие, щом я зърне – нея, там на първия чин, плашещо красива. “Стани, къде блееш? Тебе питам, коя е столицата на Гана?” – строго даскалски глас отеква през изминалите шест часа. Дотук добре, всичко научих. Сега накъде? По плувки с шапки, очила, плавници, хъс – скок в басейна. Сто, двеста, крол, триста, шест километра. – Не мога повече! Искам у дома.
През 2018 ти предстои да навършиш 40 години. Доволен ли си, когато погледнеш назад?
Животът е толкова динамичен и забързан, че не ми остава време да гледам назад. А пък какво може да ни даде вглеждане в миналото? Носталгични спомени, достойни за публикуване в личния лексикон. Постигнах това, направих онова, там сгреших, но по-добре да не си признавам, защото просто е по-добре. Иначе съм страшен, готин, леко плешив, но с добро сърце! Не! По-важно е как да продължим. Дали възпитах себе си да съм добър човек?!
Ако можеше да се върнеш и да промениш едно-единствено нещо в живота си, какво би било?
Бих се върнал във времето, когато дядо беше жив, и бих записал всички негови съвети. После бих се върнал по-назад и бих предупредил, че културата, образованието и човещината са застрашени сериозно. А после бих се върнал още по-назад, за да срещна моите приятели и заедно да напишем с големи букви на площада “Страхът е болест”.
Разкрий ни седемте причини за щастието ти днес?
Пази прятелите си! Гори, не тлей! Каквото на сърце – това и на уста! Дарявай, без да очакваш! Обичай ближния! Това, което щем да сторим, трябва да бъде сторено, додето щем! На всяко действие – противодействие!

ИНТЕРВЮ: МАГДАЛЕНА ГЕОРГИЕВА
ФОТО: PR
Публикувано в списание HELLO! България брой 1 (165).
Всички права са запазени!

Redaktor2 Author