Иван Юруков: Двете истории в „Дъвка за балончета“ не могат една без друга

Новият български филм „Дъвка за балончета“ е перфектният избор, ако изпитвате сантиментални чувства към 80-те години на XX век и сте безпомощни романтици! В главните роли влизат Иван Юруков, Теодора Духовникова, Аглея Гумнерова, Андрея Захариев, Валентин Александров и Калоян Лалов, а режисьор на кинолентата е Станислав Тодоров-Роги. Заедно с целия екип, те си припомнят най-забавните и носталгични спомени от отминалия период и проследяват ежедневието на децата през 80-те и животът им днес. И въпреки че акцентът до известна степен попада върху детството, любовта също е водеща сюжетна линия и по-конкретно ще видите момичето и момчето, които са били обект на първите си любовни трепети. В сценария, върху който работата стартира преди 10 години, няма реални случки, но преживяванията са реални. А любопитен факт е, че всички лични вещи от миналото, като например лексикони, ученически чанти и други, принадлежат на екипа на филма. „Нищо не е изработвано специално, всичко е събрано от хората ни, които пазят спомени от това време“, издадоха ни по време на пресконференция.

Развълнувани от избора на децата в актьорския състав, режисьорът Станислав Тодоров-Роги сподели: „Направихме кастинг, като Мая Бежанска беше директор кастинг. Търсихме децата от актьорски школи. Те имаха много текст за учене, много диалози и ни трябваха школувани кадри. Нещата не се случиха бързо и лесно – самият кастинг продължи около 3 месеца.Сработването помежду им също не е било трудно и дори са станали „приятелчета“ и извън филма. „Знае се, че с деца се работи трудно и бавно, необходимо е търпение. Но те бяха доста всеотдайни. Игрите във филма, които за тях са далечни, им бяха интересни. Помъчиха се с фунийките, а аз се оказа, че не съм забравил как се правят. Получи ми се много точна и остра.“

А колкото до работата с Роги, Диана Димитрова призна, че режисьорът е „малко строг“, но уточни, че е удоволствие. „С Роги се работи прекрасно. Щастлива съм, че съм част от този екип.“

„Дъвка за балончета“

_DSC_9138
_DSC_9109
_DSC_9162
_DSC_9054
_DSC_9063
_DSC_9124
_DSC_9124

И понеже белите във филма си струва да бъдат видени, се поинтересувахме главните ни актьори какви поразии са правили през детството си. Теодора Духовникова си призна първа: „Правех много бели. С моята банда обичах да играем на „Седморката на Блейк“. Всички се карахме кой ще бъде Джена и Блейк, а аз не оставях друг да бъде Джена, освен мен. Момчето, с което имах чувството, че сме си абсолютно достатъчни и останалия свят е излишен, винаги играеше Блейк. Само на телепортиране беше по-добър от мен. Много се състезавах с него. Тогава реших, че ще направя по-хубав космически кораб от неговия. Отидох в гаража на чичо Сава и под колата му, където той си беше наредил някакви неща, които на мен ми изглеждаха най-космически, разглобих, каквото можеше да бъде разглобено. Направих големи поразии. Взех частите, които чичо Сава си беше отделил, защото са му трябвали, за да си направя космически кораб и да се телепортирам по-добре от Ачо (б.а. момчето, с което се състезава). После наказанията бяха много жестоки. Всъщност не знам колко жестоки, но имах чувството, че няма по-тежко нещо на света, което може да се случи на човек, от това да не излизам 2-3 дни от вкъщи. Но моят кораб беше по-добър!“

Но Иван Юруков също разказа смешна, но опасна беля от ученическите си години. „Аз си спомням, когато по физика учихме за електричеството. Дали токът е променлив или прав. Даваха пример с едни TAB-чета, ако се сещате, които произвеждат ток като се върти едно реле. Много се впечатлих и реших, че трябва да открадна това TAB-че на всяка цена, защото с него ще правим поразии. Естествено успяхме да го откраднем и след това възникна въпроса за какво ще го използваме. Свързахме го с едни жици и си спомням, че го слагахме на съседната маса в едно заведение. Беше на възглавничката на столчето, и когато мой приятел седнеше на стола му казвахме: „Подръж тази жица за малко“, а друг веднага започва да върти релето, и той подскача. Беше голяма забава. Направихме го няколко пъти, но ни омръзна. Трябваше да направим нещо по-сериозно. Решихме, че ще бием риба с ток. Отидохме на място, където отглеждаха шарани. Как сме попаднали, нямам спомен, но си спомням какъв бой ядох след това, защото хвърляхме едни жици във водата и въртяхме релето, за да изплуват тези риби на повърхността. Нито риба излезе, нито нищо. Само се появи един пазач да ни гони. Хвана ни, почна да ни бие, но избягахме пак. Накрая ни биха и заради това, че сме откраднали TAB-чето.“

Какво се е сторило странно на децата от характерните за 80-те игри? Аглея Гумнерова призна, че най-много ѝ е харесало, докато са снимали сцената с „Дама Пика“. „Беше много забавно, смешно и страшно. Всички чувства в едно!“ А това, което ѝ се е сторило странно са шегите. „Например във филма трябваше да направя една и да кажа „загряваш като албански реотан“. Аз не знам какво е реотан и ми беше много странно, но и много смешно, докато го казвам.“ Калоян Лалов допълни: На мен ми беше странно, че в миналото винаги е имало съсед или чичко, който се дразни на децата“. Валентин Александров също се включи по темата. Нещата не са се изгубили от онова време, по-скоро са се видоизменили. Например случаите със съседите. Повечето се чувстват провокирани от децата, които стоят покрай градинките и входовете. Колкото до лафовете, те просто са изгубили времето си – или са се изменили с някакви други думи, или са изчезнали.

Режисьорът Станислав Тодоров-Роги уточни, че децата са имали много диалози, което означава, че децата е трябвало да научат доста реплики. Трудно ли е било? Репликите не се учат наведнъж. По-скоро ги чуваш веднъж и след това, когато ги изиграеш, самото действие ти се запаметява заедно с репликите, които трябва да кажеш. И всъщност това не винаги трябва да бъде самата реплика, по-скоро трябва да добавиш нещо то себе си, за да го изживееш“. И тук Роги и Иван Юруков се съгласиха, че малкият Валентин е отправил много добър съвет към всички актьори.

Самият Юруков изрази радостта си от монтажа на „Дъвка за балончета“. Радвам се, че филмът е монтиран много добре. Двете истории си отиват много заедно и не могат една без друга.

Датата на премиерата на „Дъвка за балончета“ е 8 декември!

Текст: Магдалена Георгиева

Фото: Ивелин Солаков

Redaktor2 Author