Иван Лечев: Неведнъж съм казвал, че с Жени се чувствам по-добре, отколкото, когато съм сам

Share on FacebookTweet about this on TwitterPin on PinterestShare on Google+Share on Tumblr

Една от прекрасните страни на света на големите са децата! Те ни позволяват магически да се върнем към най-безгрижното време в живота ни – детството. Така с помощта на сина на легендарния музикант Иван Лечев и съпругата му Жени си припомнихме чувството да бъдем отново деца! По време на срещата ни със семейство Лечеви заедно с 4-годишния Константин търсихме ключ за скрито от пирати съкровище, разговаряхме за приказни герои и установихме, че числото 7, което се свързва със сплотеността, е специално за тях по много причини, без да подозират. „На 25 април отбелязваме годишнина от нашата сватба – 5 и 2 е 7, виждаш ли колко сме сплотени!“, радостно възкликна Жени. Животът им продължава да предлага вълнуващи мигове като например треньорската позиция на Иван в музикалния формат „Гласът на България“ по bTV, а за останалите ще ви оставя да прочетете сами…

Изминаха почти 7 години, откакто официално бяхте обявени за съпруг и съпруга…

Жени: Толкова ли са? Честно казано, аз не ги броя.

Иван: Изглежда, сте права! Една година живяхме заедно и се оженихме през 2010 в Копривщица. Тя продължава да бъде любимото ни място в България.

Често ли почивате там?

И: За съжаление не толкова, колкото ни се иска.

Как спечелихте обичта на Жени?

Ж: Кажи, за да видим дали е вярно! (смее се)

И: По принцип съм откровен човек. Не съм играл роля и не съм се правил на нещо, което не съм. Казвам нещата такива, каквито са. Говорихме си на много забавни теми. Със сигурност съм опитвал да я впечатля с историите си.

Ж: Действително Иван е себе си. По-скоро преди е бил друг, но аз съм го предизвикала да бъде себе си, защото много негови приятели ми казаха: „Най-накрая! От 10 години не сме го виждали такъв, какъвто е!“. Той е много спокоен и разговаряме на всякакви теми. Едно е да харесваш някого, друго е да имате какво да си кажете.

Как изпитвате любовта си?

И: За съжаление напоследък животът доста често ни разделя. Налагат се много пътешествия, а графиците ни са коренно различни. Понякога това е много вбесяващо. Съвсем скоро беше поредният случай, в който аз заминавах за поредното хубаво място по света, исках да взема Жени с мен, но се оказа, че точно по средата на пътуването тя има ангажименти. И това се случва за поредния не знам кой хиляден път! Трябва да си планираме време, което да бъде само наше! Досега мисля, че се случи само веднъж да пътуваме заедно по работа, когато летях за Съединените щати. Също така веднъж пътувахме до Рим, но не по работа. Това бяха едни от най-хубавите мигове в целия ми живот. Имах чувството, че всичко протече в една секунда. Беше наситено с хубави и приятни емоции.

Ж: Да, животът ни изпитва непрекъснато. Има всякакви моменти – по-напрегнати, по-спокойни. Моменти, в които наистина не можем да се видим. Такива, в които трябва да свършиш 10 неща наведнъж. Най-хубаво е, когато всичко се успокои, и виждаш, че с човека до теб не сте се отдалечили или променили и любовта я има. За мен това е най-важното!

Плодът на вашата обич си има име и то е Константин. Как се промени животът ви след неговото раждане?

И: Лично на мен ми се наложи да стана доста по-организиран. Дали откакто срещнах Жени, или просто влязох в такъв етап от живота си, но първо, станах изключително точен, и второ, стремя се да бъде по-организиран, защото времето трябва да стига. Всички, които ме познават от години, знаят, че бях скаран с часовника. Ако човек не е организиран добре, си къса нервите. Безспорно има неща, които няма как да свърша, когато Косьо е с мен, съответно трябва да ги свърша, докато той е на детска градина. Човек свиква да си разпределя времето.

Ж: Аз съм изключително благодарна, защото действително той ми помага страшно много за отглеждането на нашия син. Понякога си изморен и нищо не ти се прави. Нищо човешко не ни е чуждо.

Обмисляте ли Косьо да има братче или сестриче?

(След известно колебание на Жени и размяна на погледи с Иван)

И: Аз имам готов отговор! Правенето на деца само по себе си е лесно и приятно. Но това е въпрос и на отговорност. Човек трябва да си помисли какво ще стане с това дете.

Ж: Ако имах възможност, някой да ми помага, абсолютно съм съгласна да имам още поне две

дечица.

С какво вашият син ви изненадва?

Ж: Изненадва ме непрекъснато, защото виждам как расте пред очите ми, как става съзнателен човек и има свои индивидуални мисли. Онзи ден ме изненада, когато бяхме в ресторанта, а той ми дръпна стола, за да седна. Това е дете на четири годинки и половина. Явно е наследил обноските от баща си.

И: Аз съм строгата единица в семейството и все повече внимавам, защото не искам да бъда императивно строг. Разбира се, понякога се налага, но предпочитам да изчакам. Вместо веднага да се наложа, защото не искам той да свиква, че правото е на силния. Не искам да превръщам живота му в казарма. В края на краищата това е дете и ще бъде дете само веднъж в живота си.

По какво детството му си прилича с вашето?

Ж: Опитвам се да има хубавите моменти от моето детство. Да играе на поляната с другите деца, да му разказвам приказки, да си измисляме истории.

Коя му е любимата приказка?

Ж: Няма приказка, която да му прочета, и Косьо да не иска да я изиграе. В никакъв случай не държа да става актьор. Четем „Котаракът в чизми“ и той става котаракът в чизми. Вкъщи имаме един стар часовник с махало, който, когато започне да бие, и той ми казва: „Мамо, ти си Пепеляшка! Тичай, тичай, часовникът започва да бие!“. Искам да му внуша отношение към книгите, към изкуството. Обича да слуша музика, свири на барабани, но най-важният ми план е да научи езици.

Лятото Косьо навършва 5 годинки…

И: На 7 август. Я, отново числото 7. В интерес на истината Косьо малко изпревари събитията. Мисля, че терминът беше малко по-късно. Бяхме на гости на наши приятели в Боровец. Тази жена тичаше нагоре по пътеката към хижа „Мальовица“ като козичка. Аз бях изтръпнал, но се оказа, че колкото по-нависоко се качваш в планината, толкова по-малко й тежи. Фактически, когато слязохме от Боровец, още същата вечер младежът реши да се роди.

Ж: Да, бяхме подготвени за малко по-късно, но в крайна сметка той си избра датата.

Какво не можете да му отказвате?

И: Стремя се, доколкото е възможно, да не се храни само с бонбони и шоколади.

Ж: Непрекъснато му говоря и обяснявам кое е полезно, кое не е, защо. Отказвам му неща, които виждам, че ги прави от инат, че се глези. Тогава съм категорична.

И: Според мен той си има добре изразен характер. Стремим се да му даваме добър пример. Да не се чувства изоставен. Неминуемо попива някакви неща от нас.

Г-н Лечев, вие сте сомелиер и имате по-специално отношение към виното. Къде се корени любовта Ви към него?

И: Започна от един човек, който, между другото, точно днес има рожден ден. Казва се Костас Канариев. Запознахме се съвсем случайно. Той ми даде първите уроци как се опитва вино. Какво да се търси в него. Водехме много задълбочени разговори, свързани с дегустацията. След известно време реших да завърша курс за сомелиери. Другият човек, на когото дължа ужасно много, е Михаил Марковски. Малко по малко се запознах с хора от винените среди – оказа се много приятно общество. В България има изключителни специалисти като моя личен приятел Стойчо Стоев. Заедно направихме вина с моя лик. След това направихме вина, посветени на „Фондацията“.

Човек с Вашия талант все пак решава да остане в България. Защо?

И: Навремето имах една любима поговорка. По-добре да си глава на котка, отколкото опашка на лъв. Тук се чувстваме полезни с дейността си. Имаме чувството, че създаваме история. Иначе бихме били пионки в една машина, която в общи линии и с нас, и без нас тя си съществува. Когато са минавали подобни мисли през главата ми, тук вече бяхме по-стигнали много. Не исках да разруша всичко и да започна отначало. В някои отношения мисля, че се оказах прав.

Нека поговорим и за „Гласът на България“…

И: Той е още една форма на нещото, което съм правил цял живот. Приятно ми е, че ми гласуваха доверие, защото аз наистина разбирам от продуциране, въпреки че съм се занимавал много малко. Мога да дам справедлива оценка. С по-голямата част от менторския състав сме приятели.

Как се чувствате на треньорския стол?

И: Предпочитам да бъда на сцената. В началото ми беше малко странно, но свикнах.

Ж: Може би не е лошо да се видиш в една по-различна роля. Мисля, че ти се отдава.

И: Накрая ще разберем! (смее се) Непрекъснато се учудвам как всяка година в тази държава продължават да се появяват невероятно талантливи хора. Просто няма край! Огромно удоволствие е, човек да бъде заобиколен от таланти.

А гласът на България във вашия отбор ли е?

И: Това е много интересен въпрос, защото и в четирите отбора, които се сформират, има потенциални финалисти. Мисля, че в един момент нещата ще загрубеят много, защото летвата ще се вдигне твърде високо. Идва момент, в който не можеш с леко сърце да отпишеш когото и да е. Не мога да не кажа, че понякога е въпрос и на чист късмет. Когато силите са изравнени, съдбата решава.

ИНТЕРВЮ: МАГДАЛЕНА ГЕОРГИЕВА

ФОТО: ЕКАТЕРИНА ТИТОВА, ГАБРИЕЛА РУДАРСКА

СТИЛ: ЕКАТЕРИНА ТИТОВА

ГРИМ И КОСА: КРЪСТЬО ПРАЗОВ

ГАРДЕРОБ: PINKO, PATRIZIA PEPE, ANDREWS

ЛОКАЦИЯ: РЕСТОРАНТ MEDITERRANEO

Публикувано в списание HELLO! България брой 4 (156).

Всички права са запазени!

Redaktor2 Author