Димитър Павлов: Откакто Никола се роди, пренаредих някои свои приоритети

Share on FacebookTweet about this on TwitterPin on PinterestShare on Google+Share on Tumblr

Той е един от най-обичаните водещи. И от хората, с които можеш да говориш по всякакви теми без притеснения. От девет месеца Митко Павлов е с още едно амплоа – на грижовен баща. Ежедневието му преминава между радиото и грижите за малкия Никола. Добре се справя, честно казано. В средата на април ще празнуват първия рожден ден на Павлов-младши. Малък мъж, но с характер. „Ако нещо не му се получи, започва да реве“, споделя Митко и допълва: „Преди няколко месеца си мислех, че може би е трябвало да направя дете, когато бях на 25, защото сега щях да го гледам по-лесно. В години, когато съм силен физически, щях да съм долу-горе на неговия акъл. Притеснявам се, че няма да съм много във форма, когато това дете ще има нужда от мен затова. Ще съм на 60, когато то е на 20 години“. Хващам Митко на бърз обяд – след работа, малко преди да се прибере у дома при Никола.

Сега, като се прибереш, някой вече ще те чака с беззъбата усмивка…

(усмихва се) Да, беззъба е още. За съжаление трудно ги вади зъбите и му е неспокоен сънят и плаче… Чака ме, да. Всеки ден излизам и се прибирам по различно време и долу-горе все по обяд ме лови. Прибирам се или да се преоблека, или нещо да свърша… А от няколко седмици Никола се опитва да прави сам стъпки. Голяма щръклица е… не че няма на кого да се метне. Когато сме двамата, обича да лази отгоре ми, щом легна на леглото. Прави го и с майка си, предполагам, че и с теб ще го направи, ако си при него.

Външно на кого прилича повече?

На майка си прилича повече.

А по характер?

Дебилизмът до този момент е изцяло на мен. (смеем се) Когато нещо не стане на неговата, започва да крещи.

А името Никола как избрахте?

Лесно. Защото бащите и на двама ни са с името Николай.

Как му викате галено?

Аз му викам Кокъла. (поглеждам го питащо) Защото ми харесва. От Коко – Кокъла.

Може ли да се каже, че да си баща е професия? Нужни ли са някакви специални умения или суперсили?

Аз не съм професионален татко. Това ми е първо дете. Може след третото чак да се брои за професионален баща, а за момента се уча. За умения не знам… може би търпимост, за да не се избиете с жена си вай-вероятно (смеем се). Откакто Никола се роди, пренаредих някои свои приоритети, което беше много странно, защото дойде естествено. Нямам проблеми с реда, аз съм човек на реда, но ми беше трудно да свикна, че не разполагам със себе си в определени часове от денонощието.

Кое ти е най-неприятно от родителските задължения до момент?

Това усещане, че вече няма аз, а има ние и то. Това не е натоварващо, а се получава тотална реорганизация на бита и времето.

Говорили ли сте си с Кристина как си представяте бъдещето на Никола, какво искате да му се случи?

Не. По-скоро помолих тя да провери, защото са ми много досадни всички неща, свързани с администрация, за детски градини и ясли. Иначе той да е жив и здрав и аз да съм жив и здрав, за да растем заедно.

Промениха ли се приятелите ти, откакто стана баща?

Около мен повечето са бащи. Аз бях един от последните. Поради факта, че имам дете, се виждам по-често с хора, които водят сходен на нашия живот. Вече не се хвърлям толкова много на нощен живот. Пиене и неспане – с малкото не става. Не сме на 20 години. Аз съм на 39 и отдавна престанах да излизам толкова често. Омръзна ми. А детето ме накара да си оставам повече вкъщи.

Домошар ли си?

Да. Но и много обичам да общувам с хора.

Кой е най-забавният ти момент от бащинството до момента?

(замисля се) Честно казано, не обичам момента с преобуването. Не защото ме е гнус, а изпитвам чисто човешко неудобство. Но ми се е случвало, когато Кристина излезе, и съм позабравял за преобуването… А Никола не крещи, когато напълни пелената. Един път си беше останал така с пълната пелена три часа. Разбираш ли, дори не ми беше хрумнало. А нали това са първите три неща, които се проверяват при детето: дали не е гладно, наакано или не изпитва болка. Но с тези пелени и не мирише… (смеем се) Веднъж пък бях сложил пелената обратно: частта за дупето дойде отпред, което, ако се опиташ да го направиш нарочно, е много трудно. Но закопчаването ми се получи много по-лесно така. (смеем се)

Какво ти липсва от времето, преди да станеш баща?

Липсва ми може би моментът на гаджелъка с Кристина. Но няма как да е същото, когато нямаш бавачка или някой, на когото да го оставяш от време на време, както е при нас.

Романтични вечери правите ли си у дома?

Често си вечеряме у нас, но чак романтично… Романтика, романтика и като извие малкото, че е гладно, замина романтиката. (смеем се) Но ме подсещаш за неща, за които не съм се замислял.

Какво още се промени сега, когато имаш дете?

Странно е. Наскоро влязох да пазарувам в някакъв магазин и се загледах в бебешки бодита. Преди не съм го правил. И се запитах дали има нужда да му купя… Честно казано, не се вманиачавам по вещите. Ние с Кристина сме от хората, които разменят дрешки с други 2-3 приятелски семейства, чиито деца са на близка възраст.

Появиха ли се някакви страхове в теб, откакто стана родител?

Страхове чак не, но се притеснявам да не се разболее, защото не знам как да реагирам, ако стане. За себе си знаеш какво да направиш, но за детето трябва веднага да звъниш на педиатъра.

Какво ще си пожелаеш за себе си и за семейството?

Здраве. Това е най-важното!

ИНТЕРВЮ: ВЕЛИАНА СИМЕОНОВА

ФОТО И СТИЛ: ЕКАТЕРИНА ТИТОВА

ГАРДЕРОБ: ERMENEGILDO ZEGNA

ЛОКАЦИЯ: PARK CENTER SOFIA

Публикувано в списание HELLO! България брой 3 (155).

Всички права са запазени!

Redaktor2 Author