Димитър Банчев: Всичко ми предстои, въпросът е да съумея да съхраня себе си

Share on FacebookTweet about this on TwitterPin on PinterestShare on Google+Share on Tumblr

Обикновено актьорите излъчват завидна увереност, която е напълно обяснима предвид професията им, или поне така сме свикнали да ги виждаме. Вероятно точно заради това останахме изненадани по един приятно странен начин при срещата ни с Димитър Банчев. Кой би предположил, че интелигентен, талантлив и красив мъж като него ще изпитва притеснение от предстоящото интервю? Сам признава, че по принцип отказва покани за интервюта: „Мой приоритет е сцената, не блясъкът, известността, интервютата…“. За наш късмет се съгласи да се срещне с екипа на HELLO! България и да разкрие красотата на изпълнения си с усмивки живот.

Първото впечатление, което Банчев създава за себе си, е за един добър и усмихнат човек. „Надявам се да съм такъв. Готов съм на всичко за хората, които ме уважават.“ Не се срамува да заяви, че е чувствителен, но това, което го превръща в истински интересна личност, е склонността му да бъде провокатор още от ранна възраст. „Никога не съм искал да имам врагове и мисля, че съм нямал. В живота си съм се бил един-единствен път – в VI клас с един съученик. Той започна, разменихме си словесни и физически удари, прибрах се и не можех да заспя. Нещо гризеше съвестта ми. Той беше виновен, но на другия ден аз отидох да му се извиня. Такъв съм си – не тая омраза в себе си, нов същото време съм и много добър провокатор. Понякога хората не разбират моите провокации и ги тълкуват като нападка.“

Факт е, че и до ден днешен Димитър пази детското в себе си. „Навърших 30 години, но не мога да го повярвам. Не се чувствам на толкова. Когато трябва да бъда 30-годишен, съм, но когато искам да бъда на 16, съм на толкова.“ С родителите си е доста близък. „Израснах в прекрасно семейство. Винаги са ми имали доверие, още от ученическите години. Получавал съм всичко, което пожелая, но разбира се, в рамките на допустимото. Говорим за абсолютно всеки един проблем. Наистина не ми се е случвало да има тема, която не можем да обсъдим. Спомням си, че още на 12 години разговаряхме за секса. Те ми задаваха въпроси, без да съм инициирал разговор. На другите деца им беше странно, че им споделям, но един ден, когато аз имам деца, ще ги възпитавам по същия начин. И до ден днешен връзката с родителите ми е непрекъсната. Много ги обичам!“

Банчев има и с 4 години по-голяма сестра – Ваня. „Добре е да си по-малкото дете. Каквато и беля да се случваше, тя отговаряше за нея. Беше длъжна да ме пази, да ме защитава. Страшно много сме се карали с нея. Опитваше се да ме тероризира, но аз бях хитро хлапе. Живеем на

третия етаж. Тя ме заключваше, за да не излизам от вкъщи, докато не изчистя. Аз си вземах маратонките и скачах през терасата. Лягах долу и се правех на умрял. Бях ужасен. Актьорското майсторство е било в мен от малък, но несъзнателно. И до ден днешен тя е един от важните хора до мен.“

НАТФИЗ е друга глава от интересния му живот. „Едно лято работих в Поморие. Приятел, който тъкмо завършваше гимназия, щеше да кандидатства в НАТФИЗ. А тогавашната ми приятелка щеше да запише друга специалност и каза: „Хайде, кандидатствай, за да сме заедно в София“. Казваха ми, че имам хубав глас и интересна визия и ми пуснаха мухата в главата – започнах да го мисля, но не сериозно. Една вечер се прибрах в Пловдив и момичето ми писа: „Какво става? Ще ходим ли септември месец в София?“. Бях забравил. Същата нощ не мигнах, до 5 часа търсих учител, който да ме подготви. Когато казах на родителите си, те ме подкрепиха както винаги. Те не познаваха тази страна в мен, а и знаеха, че влизането в НАТФИЗ е твърде трудно. До този момент не знам дали късметът е с мен, но с каквото съм се захващал, съм го постигал. Щастлив човек съм! Приеха ме от раз!“

Желанието на родителите му да го предпазят от евентуално разочарование ни кара да се запитаме дали се разочарова често. „Не, не бих казал. Мога да се разочаровам, но много бързо прощавам на хората и на себе си. Това, което ме разочарова страшно много, е наглостта им. Всекидневно ми се случва да се срещам с нея.“

Но животът му преди НАТФИЗ също е мечта. „Имах сериозна приятелка, но вече не сме заедно. Заминах за Англия на бригада, защото сам исках да си изкарам пари, с които си отворих детски магазин за играчки. Аз обожавам децата. А те явно усещат добрината и наивитета, които нося в себе си. Освен че съм актьор, преподавам на деца в детска школа по актьорско майсторство. Но искам да контролирам живота си. В магазина знаех, че съм на работа от 10 до 19 часа и утре пак. Докато днес, ето в момента съм на интервю, след малко тръгвам за Пловдив за представление и след два дни се връщам пак в София. Това ме прави щастлив!

Едва ли ще е изненада, ако ви кажем, че се радва на сериозно внимание от страна на нежния пол. „Във Facebook ежечасно получавам съобщения от непознати жени. Когато от уважение, а не интерес, им обърна повече внимание, смятат, че сме много близки. Понякога прекрачват границата. Въобще женското в жената е на изчезване. Смятам, че мъжът е този, който трябва да предприеме първата крачка.“

Аплодисментите след представление го правят истински щастлив. „Неописуемо! Нещо, което не ти се случва в ежедневието. Велик е много силна дума, но наистина се чувстваш страхотно!“ С роли в пловдивския драматичен театър Димитър признава, че сцената е негов приоритет и към момента не клони към участия в киното и телевизията. „Точно поради тази причина съм отказвал много кастинги. Искам свободно да изляза да пия кафе, без да бъда притесняван. Но никога не се знае, рано или късно и това ще се случи. Всичко ми предстои, въпросът е да съумея да съхраня себе си и да не се променям.“

ТЕКСТ: МАГДАЛЕНА ГЕОРГИЕВА

ФОТО И СТИЛ: ЕКАТЕРИНА ТИТОВА

ГАРДЕРОБ: ERMENEGILDO ZEGNA

ЛОКАЦИЯ: HOT SPOT ART & BOOKS

Публикувано в списание HELLO! България брой 5 (157).

Всички права са запазени!

Redaktor2 Author