Дани и Симеон Ангелови: За нас е по-важно да сме качествени хора, отколкото велики творци

Share on FacebookTweet about this on TwitterPin on PinterestShare on Google+Share on Tumblr

Разпилените по пода моливи и листове с недовършени рисунки винаги са сигурен знак, че в един дом живеят деца. Прекрачвайки прага на дома на актьора Дани Ангелов, тази хипотеза бързо се потвърждава. 8-годишният Симеон и сестричката му ни посрещат още от вратата с широки усмивки и дяволити погледи.

Да, това са същите Дани и Симеон Ангелови, които познавате от сериала „Ние, нашите и вашите” и които бързо спечелиха сърцата на зрителите. „Много е приятно да снимаш в позитивен сериал като този”, споделя Дани. „Той е една комбинация от „Войната на таралежите”, „Революция Z” и „Стъклен дом”.” Един пораснал и един подрастващ таралеж са баща и син Ангелови, които впрочем са и добри приятели. Двамата обичат да ритат заедно футбол, а също и да свирят и пеят. „Между другото Мони пее много добре. И помни много добре текстове”, издава Дани.

Кой кого събуди тази сутрин?

Симеон: Мама ме събуди, но по принцип аз съм най-ранобудният. И всички събуждам.

Дани: Аз най-късно ставам, но пък и най-късно лягам. За мен 3-4 часа сутринта е нормално време за лягане. Тогава къщата утихва. С две деца винаги е лудница! Ние ги възпитаваме свободно, което си има и своите минуси, разбира се.

Как по-свободни? Оставяте ги да правят каквото искат ли?

Д.: Не, не правят каквото поискат. Свободата им е в изразните средства, в коментарите… Мони например понякога ми казва: „А бе, тате, нещо не си добре”, когато съм се ядосал, и за мен това не е проблем. От малък виждаме, че е артистичен, и гледаме да го подкрепяме.

Мони, ти искаш ли да станеш актьор?

С. (клати отрицателно глава): Искам да стана футболист. Ние сме от „Левски” (Дани ми показва окачения върху стената портрет), обаче харесвам и „Лудогорец”. Много харесвам и Роналдо, Меси…

Д.: Дано само не стане най-добрият футболист сред актьорите и най-добрият актьор сред футболистите! (смеем се)

Двамата ритате ли заедно?

Д.: О, да! Дори тук играем. (посочва към единия край на стаята) Това е моята, а там е неговата (посочва в другия край). Съседите ни са щастливи!

С.: Щастливи, ама в кавички. (смеем се) Играем и в парка, и в градинката долу…

Мони, как ги съчетаваш футбол, училище и снимки?

С.: Ами или училище, или снимки, или и двете. А пък футболът е в училище и тук.

А с гаджетата как стои въпросът? Повече ли са сега, като си известен?

С.: Нямам гадже. Имам само едно! („От яслата още. Те са страшна любов”, издава баща му.)

Сериозен мъж си значи, щом държиш с едно гадже от толкова години…

С.: Ахам… Колко години станаха това… 6! А в столовата ми искат подписи.

Кой ти иска подписи?

С. (почти шептящо): Момичета. Обаче и на татко му искат подписи непрекъснато!

Д.: Да, напоследък е така. И в магазина, и в парка доста автографи раздаваме. Искат да се снимат с мен и с Мони. Странно е леко, а той ме пита: Тате, защо го правим, кому е нужно да правим това?!

Трябва да го чуеш обаче как говори с гаджето си! Пуска телефона си на високоговорител: „Краси, в момента минават рекламите. Нека си поговорим малко! Харесва ли ти как играя във филма?”. Но е разговор все едно както ние, възрастните, си говорим. А тя отговаря (Дани преправя гласа си): „Аз съм много впечатлена как си научил репликите си. Как го правиш?”. А той: „Ами… отдава ми се”. (избухваме в смях) Такъв един разговор.

Най-странното при Мони е, че ние макар да имаме актьорско училище за деца, никога не сме го водили на школа. Сам се е учил. В него има една мъдрост и разсъждава като 30-40-годишен човек.

Сигурно и съвети ти дава?

Д.: Дааа.

С.: Да не се карат с мама.

Д.: Много е мъдър. И много добре балансира. И той, и сестра му.

Дани, а ти какво го съветваш най-често?

Д.: Като цяло съветите ми са за това да вярва в себе си. Ние по принцип сме вярващи хора. Преди хранене винаги казваме молитва, в неделя ходим на църква… За нас по-важно да сме качествени хора, отколкото велики творци. Това звездеене е голяма суета и ми се иска да науча Мони да бъде човек. Притеснява ме само, като влезе в пубертета, как ще е.

С.: Аааа не, не! Аз няма да влизам в пубертета! Никога не искам да влизам в този скапан пубертет!

Защо така, Мони?

С.: Защото са много нервни всички, когато са в пубертета.

Дани, със съпругата ти правили ли сте планове какви да станат децата, като пораснат? Родителите често правим така…

Д.: Честно казано, не сме от амбициозните родители. Но като цяло правим планове за това, че искаме да дадем на децата си най-доброто, да им осигурим сериозен старт. Дори паричките, които сега Мони получава от сериала…

С.: …събираме ги за различни неща за училище.

Д.: Учим го на пестеливост и да се съобразява с финансите си.

Как успяваш да балансираш между родителството и професионалния живот? С две деца сигурно е изморително!

Д.: Ако трябва да съм честен, имам чувството, че вече съм за пенсиониране. Работата е много! Освен това имаме две хиперактивни деца, с които искаме да запазим баланса. Градим брак, който минава през различни предизвикателства… аз играя и в сериала, и в Народния театър… Но пък съм щастлив! По-добре да съм такъв, отколкото човек, който само седи с бира и следи какво се случва около него.

Не сме на принципа, че трябва да избягаме в чужбина и че България ни е виновна. Че държавата е ужасна. Напротив, смятаме, че ние трябва да променяме нещата в страната, доколкото е възможно. И се опитваме да го правим. Децата ни също. Учим ги на ценности от съвсем малки.

За какво мечтаете най-силно?

Д.: Най-много мечтая за това да видя силна православна България. Да видя хора, които наистина вярват и се наричат християни. При нас вярата много помага за това да сме усмихнати и позитивни. Трябва да се вярва! Ако няма стабилна основа, къщата ти е на пясъка. В живота идват обстоятелства. И те няма да свършат – днес е добре, утре е зле. Въпросът е да знаеш ти къде си. В какво вярваш и къде е твоята любов.

С.: Аз съм му казвал за какво мечтая. (следва дълга пауза) Хоувърборд! (смее се) Е, много ми се кара!

Д.(смее се): Да, обещал съм му, че в края на сезона ще му купя.

ИНТЕРВЮ: ВЕЛИАНА СИМЕОНОВА

ФОТО: ЕКАТЕРИНА ТИТОВА, ГАБРИЕЛА РУДАРСКА

Публикувано в списание HELLO! България брой 5 (157).

Всички права са запазени!

Redaktor2 Author