Гери Дончева: В живота има много болка и тя трябва да се споделя

Share on FacebookTweet about this on TwitterPin on PinterestShare on Google+Share on Tumblr

Познаваме се с нея от толкова години, че наистина се опитвам да си спомня, но не успявам. Но няма да забравя първия ни истински, емоционален разговор – на рождения ден на Диана Великова, дама, която дълги години се вихри в модните среди, но днес се е отдала на сериозен бизнес и грижа за семейството си. Път, по който и Гери върви, макар с бавна, но безопасна скорост. Има много, много отговори на въпроси, но тя рядко вече си позволява лукса да се “обяснява” на жълти питания, защото предпочита всяка медийна изява да е съдържателна.

След дълги и доста на брой разговори най-накрая красавицата прие поканата ни за много лично интервю, което комбинирахме с първи снимки в новия й дом. Жилище, което сама изгражда, но с ясното намерение, че то е достатъчно голямо за семейство, а някъде там е времето, когато наближава мечтите да станат реалност.

Истинско, неподправено като нея, като отношенията ни… Такова е това интервю, което проведохме в края на дългия снимачен ден в уютното й лично пространство.

Много ти е хубав домът. Уютен, красив, уникален, защото в детайлите се виждаш ти… От колко време го правиш?

Благодаря ти! От около две години, като има още доста работа. Истината е, че сама се финансирам, а това не е лесна работа. Освен това не искам да правя компромиси. Искам всичко да е идеално. Бавно, но се получава.

Повечето неща тук са нови, някои дори специално изработени за теб, но картината във всекидневната е с много дълга семейна и интересна история.

Да, интересна е много. Картината е рисувана през 1965. Баща ми я докарва в България през 1970. Той я купува от един украински художник, който я е създал за своята дипломна работа. Двамата с баща ми са състуденти от различни специалности и само това е помогнало да убеди автора да му я продаде. Но това не е било най-трудното, докарването се оказва сериозен проблем, защото по това време е било забранено превозването на изкуство от Русия. С помощта на една стюардеса баща ми успява да внесе картината сгъната на парче на 16, а не на руло, както се прави, което, разбира се, увредило леко творбата и дори сега има места, на които си личи. Картината беше в къщата ни в село Садовец. До миналата годината, когато продадохме къщата, след като и баба си отиде от този свят. Аз избрах само нея и семейната библиотека да си запазя от красивия дом, който днес има нов стопанин, и вярвам грижливо ще се грижи за него. Картината беше реставрирана в Националната художествена галерия. Петър Катеринов се развълнува много, като видя, че картината е оригинал на Матвиенко. Щастлива съм, че имам толкова много специална картина, с толкова история и спомени, а авторът и днес е голямо име в изкуството.

Картината се казва “Минало, настояще и бъдеще”. Олицетворението са трите жени, но се оказва, че зад “настоящето” се крие още едно лице…

Да, и това го забелязахме съвсем наскоро. Оказа се, че образите не са три, а четири. Всички бяхме много изненадани. Дори майка ми си помисли, че е дорисувано, но снимка от детството ми доказа, че тя винаги е била там.

Какво според теб е искал да каже авторът със скритото лице и защото се намира зад замечтания образ на “жената от днешни дни”?

Предполагам, че тя символизира онази скрита сила, която живее у всеки от нас, но трудно го осъзнаваме. Онова, което ни кара да вървим напред и да мечтаем. Нашето друго Аз.

Какъв дух искаш да носи твоят дом?

Искам да носи много спокойна енергия. Аз живея под голям стрес и искам вкъщи да е спокойно, домът да е стабилен. Не е случайно, че и цветовете са спокойни и успокояващи. Няма никакво напрежение в декорирането, така искам и да е в енергията… А часовникът, който е прозрачен и се прелива с небето, с улицата, с живота… Зависи от кой ъгъл бива погледнат.

Дядо ми по бащина линия беше часовникар. Аз дори си пазя часовници от негово време и работят. От малка обичам часовници. Историята на този часовник е вдъхновена. В чужбина видях такъв и бях сигурна, че един ден ще направя и аз подобен в дома си, и така прозорецът от квадратен стана кръгъл часовник, което е символ на безкрайността и любовта. Всеки ден този часовник ми напомня да живея, да споделям, да помагам, да не забравям, че да даваш е най-големият подарък. А така наистина осмислям дните си…

В същите тези дни ти влагаш и много труд, не само усмивки. Отскоро работиш в телевизия BIT като водеща на собствено предаване.

Така е наистина. След дълга пауза и много опит във всички национални телевизии реших отново да опитам. Истината е, че ми липсваше камерата. Това е тръпка, която не се забравя, но наистина през годините почерпих опит и от други професии, защото обичам да изучавам, да уча, да се обогатява. Предаването се казва “Карамел” и се излъчва всяка събота вечер от 22.00 ч до полунощ. От есента е планувано да го има и в неделя, но сега само се повтаря по същото време. Продукцията е със светска тематика, забавно, много интересно се получава. Разбира се, най-коментираната рубрика е “Журито на кобрите”. Популярни дами с пиперлив език и забавен характер коментират снимки и видеа,създадени през изминалата седмица.

По същата телевизия отскоро предаване има и Венета Райкова. Ти беше един от първите й гости и в интервюто си сподели лична история. Преди години отново в интервю за HELLO! България ти намекна за трудния етап, през който си и вероятно още преминаваш, но сега за първи път се осмели да говориш за загубения ангел в живота си. Факт е, че избягваш скандалното присъствие в медиите и предполагам, че това е причината да не искаш да говориш за загубата на детето си. Вярвам, че това е трудно за теб и не искам да те разпитвам какво и как се случи, а да споделиш на всички как се справяш, защото със сигурност не си единствената. Аз познавам доста непопулярни хора, които отказват изобщо да говорят на тази тема…

А трябва. Беше ми нужно време да го осъзная, но днес съм наясно, че за един проблем трябва да се говори. Вярно е, че първо го преживявах и не можех да говоря за него, после се страхувах да не ме обвинят в популизъм, ако го споделя в интервю, защото средите са малки и много хора знаеха какво се е случило, но истината е, че споделянето помага. Да, една болка никога не изчезва. Изминаха почти осем години от раждането и загубата, но моето сърце е още болно. Боли, когато ме питат защо пиша детски книги, а нямам деца, без истината да се знае. В живота има много болка и тя трябва да се споделя, защото това помага. Не лекува, но мълчанието е по-лошо. То събира мръсотия, която само вреди не само на душата, но и на тялото.

Напълно съгласен съм с теб, защото аз сам видях как една болезнена човешка история на популярен човек, споделена от екрана, е помогнала на други, неизвестни, да приемат, че в живота се случват много неща и те трябва да се преодоляват, за да се върви напред.

За съжаление все по-често се случват някакви тъжни и болезнени неща на всякакви хора. Дали ще е загуба на бременност, на новородено, открита нелечима или лечима, но тежка болест… Не трябва да забравяме, че болката няма как да умре, но може да роди нова любов. Животът продължава и трябва да му се радваме! Искам с това признание, с това интервю там някъде някой да каже и друг да чуе – и аз мога да продължа напред! Това е причината да споделям тази история…

За какво мечтаеш?

Може да звучи като клише, но след случка през миналата година осъзнах, че искам само да съм здрава и близките ми да са здрави. Здравето е най-голямото богатство, преживян факт! И тайно си мечтая скоро да създам здраво семейство…

ИНТЕРВЮ: СТАНИСЛАВ ДОЧЕВ

ФОТО И СТИЛ: ЕКАТЕРИНА ТИТОВА

ГРИМ: КИРИЛ ЧАЛЪКОВ

КОСА: КРЪСТЬО ПРАЗОВ

ГАРДЕРОБ: PINKO; PATRIZIA PEPE

ГРИВНА: PASOTTI

ОБУВКИ: PINKO

БИЖУТА: FOLLI FOLLIE

Публикувано в списание HELLO! България брой 7 (159).

Всички права са запазени!

Redaktor2 Author