Гергана Гунчева: Петър е много добър баща, но това не е неочаквано за мен

Share on FacebookTweet about this on TwitterPin on PinterestShare on Google+Share on Tumblr

Кой е?”, нетърпеливо притичва малкият Самуил, когато майка му отваря вратата на детския клуб, в който сме се разбрали да се срещнем със спортните журналисти Гергана Гунчева и Петър Бакърджиев. „Една какичка”, отвръща Гери и се усмихва широко. По-късно разбирам, че „какичка” е ключовата дума за сърцето на малкия Сами. Не обича чичковци и лелички, но виж, какичките са нещо различно. Предвид факта, че е чистокръвен Овен, всеки коз е добре дошъл. Особено по време на снимките от фотосесията и особено когато се налага повече от веднъж да играя Баба Яга (единица мярка за послушание). Със сигурност на известните родители не им е лесно с „рогато” дете като Самуил, но излъчват такава хармония и любов, че няма как да не им се възхитим. В момента Гери е бременна в осмия месец и по мои бързи изчисления заедно с това интервю ще се появи и новият член в семейството им. „Не съм много сигурна, но в средата на април го очакваме. Отново момче. При всички положения отново Овен. Не е било целенасочено, някак така се случи”, споделя Гери. От няколко месеца семейството е в нов дом. Извън София. „Решихме, че не искаме да живеем в София по ред причини”, разказва красивата майка. „Харесахме едно село наблизо и си построихме къща в него. Живеем там вече 5-6 месеца и се чувстваме много добре.” Имат си и две котки – коте Тигър и коте Краско. Имат и градина, и голям двор, където да тичат децата.

Ако можехте с една дума да опишете семейството си, коя щеше да е тя?

Гергана: Разбирателство. Разбираме се добре, склонни сме да приемаме желанията на другия и сме много либерални към детето. Съобразяваме се с желанията на малкия, без да му налагаме какво да прави и да иска. За нас е важно той да има собствено мнение и да го отстоява.

Петър: Може би баланс. Макар че след раждането на Сами станах по-дисбалансиран. Едва сега започвам да налучквам верния ритъм.

Гери, виждаш ли разлики между първата и втората бременност?

Г.: Първата премина много леко и до последно работих и се чувствах добре. А сега ми е малко по-трудно и по-тежко, малко по-рано излязох в майчинство, защото много ме боли кръстът. Качвам същите килограми като през първата бременност, но се чувствам по-тежка. Първия път изпитвахме по-големи притеснения относно бебето: защо не мръдна, колко пъти мръдна, ти усети ли го… (усмихва се) Сега не е така. По-уверени сме, измислили сме и име на малкия, но ще го запазим в тайна до раждането.

Гери, работата не ти ли липсва вече?

Г.: Не работя от една седмица, но честно казано имах нужда да си почина, защото се чувствах страшно изморена накрая. Засега работата не ми липсва, но знам, че ще започне, защото с първата бременност нямах търпение да се върна. Харесвам работата си!

Сами вълнува ли се, че ще става батко?

Г.: Знае, че ще имаме бебе. Всеки ден му говорим, защото се притесняваме да няма ревност и искаме да е предварително подготвен. Още от началото. Сега Сами говори на бебето, целува го през корема, чака го с нетърпение и каза, че ще го храни и вози с количката.

Двамата с Петър ревнуват ли те един от друг? Една мама, как я поделят?

Г.: По-скоро не се ревнуват. Те двамата имат много силна връзка. Много добре се разбират, имат свои игри помежду си, изобщо голямо парти… По-скоро малкият се ядосва, когато пипам баща му (смеем се) и не ми дава. Казва: „Мамо, не гушкай тати”.

Кой прави най-много бели вкъщи?

Самуил (леко разсеяно): Аз.

Г.: Той не прави големи бели. По-скоро се ядосваме, че е малко претенциозен към храненето. Яде много малко неща, но не и в детската градина, където хапва всичко.

П.: Аз обаче покрай неговото раждане правя много бели, защото започнах да забравям. За големите бели аз съм специалистът (усмихва се широко).

Предполагам, че бързо си прощавате…

П.: „Тате, извинявай” и „Мамо, извинявай” се използва за всичко. Не знам дали разбира точно значението на думата „извинявай”, но я знае и я използва активно.

На какво най-често си играете?

Г.: Той много иска да си играем на колички, но на мен като момиче не ми е най-приятната игра. Предпочитам да се занимаваме с други неща: да рисуваме, да четем, учим азбуката (вече знае няколко букви). Обича да готви. На прощъпалника си хвана черпака. Вкъщи обича да извади всички тенджери и тигани от шкафа, нарежда ги на дивана и се започва с готвенето: тропа, трака, бърка…

Гери, промени ли се Петър след раждането?

Г.: Като цяло целият ни живот се промени, тъй като Самуил взима цялото ни време и внимание. Петър е много добър баща, но това не е неочаквано за мен. Познавайки го, знаех, че ще е грижовен. Много ми помага и много се занимава със Сами. Във всяка свободна минута иска да е с него и да си правят техни си неща.

А Гери как се промени?

П.: Като всяка майка Гери стана по-загрижена и сериозна. Но и двамата се променихме. Позагубихме малко от спонтанността си. Загубихме онова „хайде” и да го направим. Повече планираме, понякога лицата ни са по-умислени и угрижени. Разбира се, компенсираме с моментите, в които Сами ни радва, но имам чувството, че началният лежерен семеен живот се промени. Първо дете е и искахме всичко да е по-подредено, по-събрано във всяка една ситуация.

Сами ми призна преди малко, че обича да го водиш на баскетбол…

П.: Той ли? Прави разлика между няколко спорта, което е хубаво. Знае какво е бокс, волейбол, футбол… Но да не си помислиш, че само това правим?! Ходихме на симфоничен концерт на „Фортисимо” в зала „България”, сега през април пак ще идем. Опитвам се да го водя на места, които са различни от нашето професионално поприще. Мъжките ни игри са по-скоро каране на колички, на колело, играем на тенис на маса с балони…

Г.: У дома имаме баскетболен кош. И двамата играят с него.

П.: Беше ме обзела някаква лудост. Някои родители обичат да проектират върху децата си себе си, но бързо разбрах, че нещата не са точно така.

И второто ви дете се очаква да е Овен. Отбор Риби срещу отбор Овен! Какъв ще е резултатът?

П.: Не ми се мисли! Сега двама срещу един губим битката (смеем се). Не станах добър спортист поради липса на нужния спортен характер. Сами обаче го има в изобилие.

Г.: Малкият ни ръководи изцяло и ни върти на малкия си пръст. С още един Овен ще можем да напишем книга за разликата между децата Овен у дома…

Кога най-често си показва рогата?

Г.: В момента, когато нещо не стане на неговото, е готов!

Какво ще си пожелаете за времето след раждането?

Г.: Здраве най-вече. Ще ни е нужно на всички.

П.: Здраве, да. Аз съм малко небрежен към здравето си, но трите или четирите момента, в които Сами е боледувал, съм страдал толкова много, колкото никога през 40-те си години живот. Но безсилието пред болното дете е несравнимо.

ИНТЕРВЮ: ВЕЛИАНА СИМЕОНОВА

ФОТО: ТОНИ ТОНЧЕВ

ГРИМ И КОСА: КРЪСТЬО ПРАЗОВ

ЛОКАЦИЯ: ДЕТСКИ КЛУБ CASITA

Публикувано в списание HELLO! България брой 4 (156).

Всички права са запазени!

Redaktor2 Author