Вяра Георгиева: Много се радвам, че Неви все още цени и търси моето мнение

Share on FacebookTweet about this on TwitterPin on PinterestShare on Google+Share on Tumblr

Представете си просторен салон в бяло, стая с много красиви рокли (в бяло, нежно розово и синьо) и… още една стая с много красиви рокли! Звучи почти като предверието на зала за принцеси, нали? Точно на това място сме седнали с дизайнерката Вяра Георгиева и дъщеря й Невена. Не, не е дворец, а приемната на модна къща FEDE, но това само ние и вие го знаем. Наужким си е салон за принцеси. И тук се облича и съблича целият този разкош от тафта, дантела, тюл и сатен.

Питам 9-годишната Неви, ако имаше възможност, с какво би облякла мама. „С ето тази синята рокля (Blue Fairy от новата сватбена колекция на Вяра). А ако ще ходи някъде на гости, ще я облека с тази блузка с врабчето, с розова пола като моята и с ниски сандалки”, усмихва се Неви. Вяра ми споделя, че малката красавица често й гостува в студиото, където се създават роклите. Първо пише домашните, а след това грабва платовете и иглите, отвлича си един манекен и започва да твори върху него.

И ти ли беше така като малка?

Вяра: Спомням си като малка моята баба, която беше шивач и правеше много красиви рокли. Помня си всички онези рокли на цветчета и шума на шевната машина. Същата тази крачна машина все още е в ателието ми и пази много хубав спомен. Всекидневното ми вдъхновение!

Тогава обаче вятър ме вееше на бял кон и съвсем нямах и идея за шиене. Първо исках да стана лекар, след това открих, че ме е страх от кръв и травми, и постепенно нещата се насочиха в друга посока.

Кога откри, че искаш да станеш дизайнер?

В.: Отначало исках да стана художник. Имахме съсед, който рисуваше – дядо Георги, светла му памет, който в спомените ми всеки ден излизаше в съседния двор със статива си и в една тишина и спокойствие прекарваше дългите дни. С огромно страхопочитание съм стояла при него заедно със сестра ми. Помня, че бях по-малка от Неви, когато той ми нарисува първата картина. И досега родителите ми пазят този портрет – на него съм с една шапка, а зад мен – цветни петна. Това отключи желание то ми да стана художник. Също и на сестра ми. Колкото и да исках, не ми се получиха толкова добре нещата. Запознах се с модата в момента, когато трябваше да кандидатствам, а на първия курс, когато учихме модна скица, ме обзе онова чувство, което ми показва, че това си е моето, което ми дава свободата да изразя фантазията и емоциите си. Целият ми професионален живот оттогава е свързан с модата. Заради нея заминах за Италия, където завърших института „Марангони”. Модата е голямата ми страст. Нещо, което ме кара да вървя към нея.

Работохолик ли си?

В.: (смее се) Опитвам се да го променя с времето. Гледам да балансирам, но като цяло съм работохолик.

Как успяваш да балансираш между семейството и работата?

В.: Екипът, с който ме събраха времето и обстоятелствата, е ключът към този баланс. Защото наистина е безценно да можеш да се довериш на хората, с които работиш. Както и да намериш у дома цялата подкрепа, която ти е нужна, за да вършиш работата си по начина, по който искаш. Ключът към баланса са хората около теб.

И Неви е част от този баланс. Давате ли си съвети за дрехи една на друга?

В.: Много се радвам, че тя все още цени и търси моето мнение. Това е много мил момент и наистина го оценявам.

Невена.: Веднъж много исках една рокля на цветя – голяма, бална… за празника в детската градина. И мама ми уши много хубава – като на Пепеляшка! С панделка. Моя беше идеята за тази рокля.

Неви, ти каква искаш да станеш, като пораснеш?

Н.: Като малка исках да стана художник. А сега като голяма още не знам… много ми харесва да съм дизайнер и с приятелката ми се разбрахме аз да рисувам, а тя да измисля. Решихме, че ще си направим фирма и ще вземем тази на мама, като се пенсионира.

В.: Охоооо…

Н.: Ако не станем дизайнерки, ще станем фризьорки. Но това на мен не ми харесва толкова

много.

Остава ли ви време да излизате някъде само двете?

В.: Много често излизаме по женски. Обичаме да ходим на кино. Последно гледахме „Смърфовете”.

Н.: Да! Също и на кънки на лед през зимата. А през лятото – на сладолед!

В.: Когато сме четиримата, пък излизаме в парка с колелата.

Вяра, ти откриваш ли нещо от себе си като дете в Неви?

В.: Тя е много различна, но се радвам, когато видя и нещо малко от мен. Помня, че съм усещала и виждала по начина, по който тя реагира на различни неща днес. Визуално прилича повече на баща си.

При толкова много рокли около вас, не пробвате ли по някоя от време на време?

Н.: Оооо, дааа…

В.: Ето по това откривам нещо от себе си в нея. Спомням си на какво заприличваха едни копринени рокли на майка ми, когато бях на нейната възраст. (смеем се) Вкъщи всеки ден се отделя поне половин час на ден за преобличане, танци и песни пред огледалото. А ние сме добра публика. (смеем се) А когато се събере с братовчедите си на семеен празник, настава истинско шоу с танци и песни!

Н.: Правим си филм…

Ако можеше за един ден да си смените местата, какво щяхте да направите?

Н.: Първо бих изпратила децата на детска градина. За да съм свободна. Ще отида в ателието на мама и ще направя няколко прекрасни рокли с цветя. След това ще се прибера у дома, а когато на сутринта отново съм си аз, мама да отиде на работа и ще види всички онези прекрасни рокли, които съм направила.

В.: Честно казано, не бих направила нещо различно от това, което тя прави в момента. Бих изживяла деня й точно така, както тя го изживява, за да усетя, да си припомня и може би бих помолила майка ми да ме заведе на някой нов филм. (усмихва се широко)

Майките обичаме да даваме съвети… Ти за какво най-често съветваш Неви?

В.: Старая се да я изслушвам. Получава се много естествено между нас. Тя много хубаво разказва и обяснява истории… И когато разказва за деня си, го облича много добре в думи. Съветите ми са насочени малко повече към ученето и домашните.Това, че е хубаво по определен начин да подхожда към домашните си задължения, към братчето си. Тя е много грижовна кака.

А ти си една щастлива майка! Как бихте описали щастието?

Н.: Щастието е рожден ден с торта и много хубави неща!

В.: То е споделена радост, вътрешен мир и спокойствие…

(Това е моментът, в който спираме диктофона и трите отиваме по женски да продължим темата за щастието на купичка сладолед. Както подобава на три градски принцеси.)

ИНТЕРВЮ: ВЕЛИАНА СИМЕОНОВА

ФОТО: ГАБРИЕЛА РУДАРСКА

ГРИМ И КОСА: КРЪСТЬО ПРАЗОВ

ГАРДЕРОБ: FEDE FASHION STUDIO

Публикувано в списание HELLO! България брой 6 (158).

Всички права са запазени!

Redaktor2 Author