Владимир Ампов-Графа: Изключително съм щастлив и благодарен колко много хора харесват музиката, която правя

Share on FacebookTweet about this on TwitterPin on PinterestShare on Google+Share on Tumblr

Със сигурност сте виждали как започват да светят очичките на дете, което най-накрая получава играчка, за която е мечтало от толкова дълго време. Широка усмивка се разлива по лицето му и се показват и трапчинки. Сега си представете същата реакция, но от един от най-талантливите ни изпълнители – Владимир Ампов-Графа. Минути преди да започнем интервюто си, той получи дългоочакваните си слушалки и с ясно доловима радост в гласа си ни сподели, че те са много специални, с отливки за певци, и са поръчани за концерта му на 6 април в зала „Арена Армеец“. С нова роля в музикалния формат по bTV „Гласът на България“ Графа прие поканата ни да се срещнем заедно с две много специални дами – Магдалена Сотирова, която е съсобственик на музикалната компания „Монте Мюзик“, и тяхната дясна ръка Йоана Иванова. Тримата заедно вдигнаха завесата към сладката и горчивата страна на българската музикална сцена.

Тази година празнувате десетата годишнина на компанията си „Монте Мюзик“…

Магдалена: Да, наистина стават 10. В началото бяхме аз и Влади.

Владимир: Но Йони дойде доста бързо след това.

Йоана: Всъщност днес стават точно 9 години, откакто работя заедно с тях.

В: През далечната 2003 започнахме съвместната си работа с Маги. Аз бях артист в „Жокер медиа“, а тя – мениджър. В един момент договорът ми изтече и реших, че е време да променя нещо в живота си и да направя следващата крачка. Всъщност така създадохме „Монте Мюзик“. Ние сме бизнес партньори…

М: …по-правилното е бизнес съдружници. С Йоана се запознахме благодарение на майка й. Тя тъкмо завърши училище, беше без опит и аз казах: „Идеално!“. Трябваше ни точно човек, който не е обременен от нищо, за да може да се изгради като професионалист при нас.

Предизвикателство ли е да работите заедно?

В: Много е щуро. Когато външен човек дойде в офиса ни, се хваща за главата. Освен тях двете има още две момчета – Веселин Ценов-Algoriddim и Илия Григоров, които са част от екипа ни.

М: Да, въпреки немалкото стаи в офиса всички се събираме в една.

В: Странно е, но така работим по-ефективно. Между работата има и много смях и майтапи.

Няма да сгреша, ако ви определя като едно професионално семейство. Но да оставим формалните ви роли настрана – кои са неформалните?

В: Компанията е създадена така, че границата е размита. С Маги не сме класически шефове. Говорим си напълно открито.

М: Точно така. Няма строга йерархия и при нас може да се чуе всичко! Имали сме случаи, когато някой идва в офиса и чака два часа за нещо, след което си тръгва изумен. Но хората са доволни от работата ни.

В: Хубаво е. Атмосферата е много различна и нетипична по отношение на това как трябва да изглежда една строга фирма.

М: Ние сме на принципа, че работното време не е най-важното. Ако човек си обича работата, той ще я върши. Не е задължително всички да присъстват в офиса от 8 до 17 часа.

Факт е, че работата ви наистина изглежда като песни и танци, но със сигурност е само на пръв поглед…

М: Песните и танците са до през нощта.

В: Определено не е шампанско и рози…

Й: Цветя и рози!

В: Да, непрекъснато има критични ситуации, в които трябва да се реагира на момента, и се налага всеки един от нас да взема мълниеносни решения. Хубавото е, че всеки от екипа носи отговорност. Смятам, че е важно отговорността да се делегира.

А когато не постигнете съгласие помежду си?

М: Сърдим си се! (усмихва се)

В: Понякога дори има тръшкане на врати! (смеят се)

Й: Аз никога не го правя!

М: Понякога мълча, когато се сърдя.

В: Понякога сме си повишавали и тон. Нормално, когато работим.

М: За всичките години съм го правила 2-3 пъти, но се помнят.

В: Истината е, че работим с желание. Нашият опит ни научи да заобикаляме трудностите. Това, че сме малък екип, от една страна, е голямото ни предимство. От друга – тежко е за хората, които тепърва влизат в структурата, защото трябва да могат да реагират и да вършат много неща едновременно.

Й: Изключително е динамично и ако си нов в екипа, не можеш да разбереш какво се случва.

В: Отстрани изглежда като някакъв невероятен хаос, но всъщност той е някак подреден и организиран. Хората могат да си кажат: „Тези какво правят, нищо!“. Но реално вършим страшно много работа. Сърцати сме и хората, с които работим, го усещат.

Й: Както Маги казва: „Йоана е човекът, който всички чуват, но малко хора виждат“.

В: Да, много хора ми казват: „Ей, колко е сладка тази Йоанка. Как искам да се запозная с нея“. Йоана е човекът, който ни спасява в много критични ситуации. Сега говоря като артист, защото аз съм и съсобственик продуцент, и артист. Но има моменти, в които тя наистина ни спасява в много критични ситуации, които най-често са в малките часове на нощта. Винаги има някакви малки проблемчета и тя ги решава от дистанция. Ние поемаме ударите на място, но трябва да има и човек, който да реагира от разстояние. Забавно е.

Кое е златното ви правило?

В: Не мисля, че имаме. Държим на човешките отношения. Това може и да е бизнес, но за нас са важни принципите. Държим между нас и артистите ни да има доверие, отдаденост, а не просто да се изпълват някакви точки от договора. В някои отношения сме доста либерални.

М: Понякога бизнес подходът е изместен от чисто човешкия.

В: Не можем да се променим. Ние сме си такива.

М: Малко е грубо и пресилено, но точната дума е, че понякога другите злоупотребяват с това. За наша радост артистите, които в момента са в каталога ни, не са ни давали основания да се държим по различен начин. Те са много свестни и лоялни. Но в историята ни сме имали не повече от един или два случая, когато сме отстъпвали, независимо от подписаните договори. Имали сме възможност да провалим кариери, но не сме го правили. Преглъщаме и след това се чувстваме добре.

В: Дори към хората, с които сме се разделяли, сме приятелски настроени. Не искаме да спираме никого. Можем да се заяждаме, но не е в нашия стил. Не е градивно. Когато се разделяш с някого, няма смисъл да му пречиш. Знам го от личен опит. Сам съм го изпитвал. Заради това договорът е една формалност.

М: Ако изпълнителят не е мотивиран и не работи, каквито и усилия да полагаме, не можем да му дадем това, което зависи от него. Аз съм голям инат, до последно правя опити да им помогна, но насила хубост не става.

Освен „Монте Мюзик“ какво ви свързва?

В: Аз съм кръстник на децата на Маги, което не е малко.

М: Те са родени през няколко дни с Никол (б.а. дъщерята на Владимир).

В: Дори с жена ми раждаха в една и съща болница.

М: Ходим на детски рождени дни, но на море е най-добре! (смее се)

Й: Аз порастнах с тях.

М: Едното дори не беше родено.

В: Единственото, което ни липсва и постоянно си го говорим, е, че никога не сме си правили тиймбилдинг. Но най-якият ни тиймбилдинг ще бъде срещата ни на 6 април…

… когато ще се състои първият ти самостоятелен концерт в зала „Арена Армеец“.

В: Да! Изключително съм щастлив и благодарен колко много хора харесват музиката, която правя. Те ще осъществят една огромна мечта – да видя зала „Арена Армеец“ пълна с публика на първия ми самостоятелен концерт там. Радвам се, че тези две момичета са до мен във всички щури начинания, които предприемаме. За концерта пуснахме ретираж на албума „Моменти“, включително и върху винил.

Това ли ще бъде най-големият ви успех заедно?

В: Да, той, предстои. Страшно е!

М: Неизмеримо е с нищо друго!

В: Както и първият концерт в зала 1 на НДК. Не очаквах да се напълни от толкова млад изпълнител. За времето си беше революционно. Няма да забравя, когато казах: „Маги, имам идея да направим концерт в „Арена Армеец“, а тя ми отвърна: „Леле, пак ще има нерви“ (смеят се). Остават няколко дни до концерта и не мога да скрия, че има напрежение, но нещата са свършени преди него и сега всички сме по-спокойни.

М: Напрежението е при него, защото аз съм си свършила работата. Ако не съм я свършила досега, нямаше сега всички да сме спокойни и в очакване на публиката в препълнената зала. Докато при него напрежението е до последно – репетиции, стиковка.

В: Мисля, че една от причините толкова леко да върви тази кампания за концерта е, че от много рано започна подготовката. Всички, с които работим, са впечатлени от етапността, пламъка, с които работим.

Как оценявате личния си принос към българската музика?

В: Това беше смисълът да се създаде компанията. Мотивацията ни беше да променим и създадем нещо ново.

М: Отговорността към поколенията беше водеща. Музиката е изкуството на тийнейджърите. Тя е най-близо до тях и трябва да вдига нивото, а не да пропада надолу.

В: Когато стартирахме, в България имаше предимно попфолк и никаква друга алтернатива. В момента хората могат да избират какво да слушат.

Сега си и част от менторите на „Гласът на България“ и се изправяш в оспорвана битка срещу другите треньори. Как планираш да я спечелиш?

В: Менторският състав е много по-различен от останалите формати. Всичко е твърде емоционално, защото ние се борим за всеки един участник и се вижда, че всеки треньор иска да има най-добрия отбор. Това събуди състезателния ми дух. Много е неприятно, когато си се обърнал заради изпълнението и гласа на участник, а след това той не те избере като ментор. Кастингите на тъмно са най-хубавата част на риалити формата, защото не знаеш кой стои зад този глас. С Камелия, Поли Генова и Иван Лечев се работи изключително лесно. Освен че се виждаме по време на снимките, се виждаме и по ресторанти, купони и е много забавно. И в ефир се вижда, че спорим, но определено има някаква хомогенност в това жури – допълваме се, майтапим се един с друг.

В чие лице от треньорите виждаш сериозен конкурент?

В: Честно казано за мен не е важно кой ще спечели. По-важно е да спечели талантлив певец, певица или дует. Отборите са наистина много силни. Едновременно е забавно, но е и голяма отговорност, защото реално вземаш решения за други хора. Трябва да бъдеш обективен. Имаше случаи, в които чуваш, че участникът има глас, но му липсва психика и не се обръщаш. Колкото до треньорите – с Камелия имаме жесток контакт. Непрекъснато си говорим щуротии. С Поли се познавам от най-дълго време и най-добре. Иван Лечев е страхотен и има много тънко чувство за хумор.

ИНТЕРВЮ: МАГДАЛЕНА ГЕОРГИЕВА

ФОТО: ЕКАТЕРИНА ТИТОВА, ГАБРИЕЛА РУДАРСКА

СТИЛ: ЕКАТЕРИНА ТИТОВА

ГРИМ И КОСА: КРЪСТЬО ПРАЗОВ

ГАРДЕРОБ: ANDREWS, SISLEY, PINKO, MAX&CO

ЛОКАЦИЯ: PHOTOSYNTHESIS

Публикувано в списание HELLO! България брой 4 (156).

Всички права са запазени!

Redaktor2 Author