Вероника Димитрова: В живота залагам на сигурното, докато в работата предприемам рискове

Share on FacebookTweet about this on TwitterPin on PinterestShare on Google+Share on Tumblr

Често истинското удовлетворение настъпва тогава, когато човек сам се справи с предизвикателствата в живота си. Точно това са и моментите, в които един от топрепортерите на NOVA – Вероника Димитрова, е доволна от себе си. Абсолютен професионалист в работата си, тя признава, че има нужда от споделена любов в живота си и се надява да срещне мъжа, който да й даде криле. „Не съм черногледа и вярвам, че ми предстоят хубави неща.“ И за да не оставате с грешното впечатление, че не прави нищо, за да й се случат, веднага уточняваме, че Вероника е започнала да внася малки и големи промени в живота си. На чаша кафе поговорихме за тях…

Промените в живота ти започват отрано. Ако преди години не беше избрала журналистиката пред учителската професия, сега ежедневието ти щеше да бъде друго.

Да, по образование съм учител. Но по онова време беше неприемливо да бъдеш приятел на учениците си. А аз ги приемах точно по-този начин. Спомням си случай, когато преподавах на шестокласници. Бях се привързала към тях и това си личеше по отношението ми. Класната им ръководителка ми направи забележка, защото „децата трябва да се респектират“. Беше 8 март и си тръгнах с много цветя. Чувствах се много добре. Но преподавателите тогава трябваше да бъдат лоши, строги, а аз не съм такава, защото иначе няма да мога да достигна до хората. Заради това предпочетох журналистиката.

Професията ти е интересна, но крие своите опасности…

Единственият път, в който бях изплашена до някаква степен, беше в края на 2015, когато бяха отправени заплахи към мен. Когато се прибирах вечер от работа, се оглеждах. Живеех с мисълта, че трябва да бъда наблюдателна. Същевременно опитвах да не се фокусирам единствено върху страха. Майка ми беше доста уплашена, но е нормално. А и получих подкрепа от всичките ми приятели. Това, което брат ми каза, беше, че рискът винаги трябва да бъде премерен.

Често ли рискуваш?

Въпреки рискованата ми професия в личния си живот не обичам да предприемам рискове. Веднъж казах на брат ми, че съм рискова личност, а той ми отговори: „Не, ти си най-праволинейният човек, когото познавам“. Но с годините става по-трудно да правя промени.

Разчиташ ли на семейството си?

Възпитавана съм като войник. Баща ми беше военен и с брат ми бяхме възпитавани строго, но справедливо, за да се справим с живота. Със сигурност налаганите ограничения са били за добро. Майка ми, от друга страна, е мой приятел във всяко едно отношение. Тя знае всичко за мен. Всичко мога да й разкажа, защото знам, че ще го приеме. Тя е от по-съвременните родители, които не се месят в живота ти. Но татко беше строг. Като малка не ми даваха да се гримирам или лакирам. Бях на 17, когато исках да ходя по дискотеки, а баща ми ми казваше: „Има време да се направиш на лелка и да си боядисваш косата“. Съответно си криех гримовете в пощенската кутия. Винаги имах вечерен час.

А с брат ти близки ли сте?

Когато реша, че светът свършва и нещо е непоправимо, брат ми Симеон, който е с година и половина по-голям от мен, може да ме успокои с две думи. Той е абсолютно копие на баща ми. Оказва ми голяма подкрепа и връзката ни е много силна. Откакто татко почина, за мен той е като втори баща. А това беше най-големият шок в живота ми. Той дори не боледуваше, а в един момент стожерът, който крепеше цялото семейство, изчезна. Въпреки че беше строго, за моите разбирания сме израснали в перфектното семейство.

Като малки бяхме точно като котка и куче. Много се карахме. Винаги съм била в класа на отличниците, а Симеон не се стараеше толкова да учи. Тайно отварях раницата му, намирах бележника му и когато видех тройка или четворка, отивах и казвах на майка ми. После той ме хващаше и ми казваше, че няма да мога да бъда отличничка цял живот.

Мислиш ли за собствено семейство?

Да, но се притеснявам каква майка ще бъда. Не знам дали съм способна да бъда толкова спокойна и отдадена. В момента ми се струва невъзможно да съчетая работата си с тази отговорност. Бременността носи ограничения и това ме плаши. Не си представям да съм бременна и да продължавам със скритите камери, защото вече трябва да мисля за още един човек освен за себе си. Още не съм готова да се лиша от телевизията.

Какъв родител мислиш, че ще бъдеш?

Представям си се като весел родител. Ще бъда либерална, но в рамките на допустимото, защото понякога това изиграва лоша шега… Но най-вече искам да бъде приятел с децата си. Това, което моята майка успя да постигне с мен. Искам да познавам приятелите на моето дете.

Има ли любов в живота ти?

Имаше несподелена любов. Всъщност не знам дали е несподелена, но не се случи. Бързо преработвам разочарованията в живота си. Мога да се тормозя три дни и след това приключва. За тази конкретна любов ми отне доста време, за да се върна обратно в кожата си.

Чувстваш ли се в хармония със себе си?

Не точно. От една година се уча да живея в хармония със себе си. Всъщност от една година се уча да обичам себе си, защото разбрах, че не го правя, а това е най-важното. По държанието на другите човек разбира дали се уважава достатъчно и дали трябва да вземе мерки. Цялата промяна – външният ми вид, цвета на косата, килограмите, които свалих – всичко това е част от програмата ми „Трябва да се науча да се обичам“. Ако човек не се обича, то и другите няма да го обичат. Започнах постепенно да се освобождавам от вредните хора около мен, за да направя място за добрите.

ИНТЕРВЮ: МАГДАЛЕНА ГЕОРГИЕВА
ФОТО И СТИЛ: ЕКАТЕРИНА ТИТОВА
ГАРДЕРОБ: KAREN MILLEN
ЛОКАЦИЯ: SERDIKA CENTER, COSTA COFFEE

Публикувано в списание HELLO! България брой 8 (160).

Всички права са запазени!

Redaktor2 Author