Антония Йорданова: Няма нищо по-хубаво от това да отдаваш и да получаваш любов

Share on FacebookTweet about this on TwitterPin on PinterestShare on Google+Share on Tumblr

Любовта има много имена, много лица и усмивки. Едно от тях ни очаква в уютна кооперация в центъра на София. По стълбите към нея ни води Антония Йорданова – дизайнер и съосновател на модната марка KNAPP.

Моментът, в който влизаме в уютния шоурум, четири лапи се затичват към вратата и една очарователна муцуна започва да целува Антония. А след това и нас. „Запознайте се, това е Дюк!”, усмихва се широко Тони. Дюк, който вече е на шест и половина, и е много специален младеж в сърцето й. Няма друга такава любов като любовта на четириногия любимец към неговия най-добър приятел. Няма друга такава като тази на Тони и Дюк! А с какво тя е толкова необикновена – ще разберете ей сега…

Как се появи в живота ти Дюк?

Бях се разделила с предишния ми дългогодишен приятел и за мен това беше нещо абсолютно ново, тъй като двамата бяхме заедно девет години. Изведнъж ми стана пусто. Отвори се пространство за ново същество, което да живее с мен в този дом, който не бях свикнала да обитавам сама. Много си мечтаех за домашен любимец, с който да сме си тандем. Откакто се помня, винаги съм имала кучета. С първото се наложи да се разделя заради съседите ни, след това 16 години имах друго куче, което беше много несоциално и зло.

И така правех ремонт у дома – беше като преход от старото към новото, и живеех при една приятелка.Една вечер съвсем спонтанно влязох в интернет и започнах да ровя обявите. Не съм от хората, които държат на родословие на домашните любимци, и първата обява, която ми хвана окото, беше на семейство, което живееше в „Надежда”. С приятелката ми отидохме на срещата в една бензиностанция. Видях това малко същество, което тогава беше на 4 месеца. Гушна ме и… беше любов от пръв поглед! Живяхме няколко месеца на гости на приятелката ми, а той правеше бели под леглото, дъвчеше кабелите. Още първата вечер се изпишка в куфара ми с дрехите от морето. Много бързо си станахме близки. (смеем се)

Успя ли да запълни емоционалната ти липса тогава?

Аз съм човек, обграден с много скъпи приятели, и взаимно не се оставяме да се чувстваме зле. Дюк носи толкова различен тип топлина и обич… хората, които гледат животни, със сигурност ме разбират! Година по-късно влязох в друга емоционална връзка, а Дюк продължи да бъде част и от нея. Преди време четох за теория, че кучетата са извънземни, които избират къде да се внедрят. Много ми хареса!

Малко прилича на Йода, честно казано…

(смее се) Да, така го кръсти и един приятел, когато Дюк беше още бебе. Има една необяснима топлина и дълбочина в кучетата и дали си сам или не, душата ти има нужда от едно такова различно създание и неговата различна любов. Най-тъжното е, че техният живот продължава толкова малко, че ние всъщност сме целият им живот.

Но пък това е мъжът, който никога няма да те разочарова и да разбие сърцето ти, нали?

(усмихва се) Със сигурност! За мен е необяснимо как хората избират да нямат животни. Намират си оправдания с работата и липсата на време за разходки и прочее. Аз също работя много и времето все не ми достига, но знам, че сутрин, когато звънне алармата, и Дюк дойде да ме събуди – леко с лапа и скимтейки, връзката ни и желанието ми той да е добре е толкова силно, че ставам и излизам. Не бих и могла да мечтая за по-прекрасно същество!

Можеш ли да кажеш, че в известен смисъл е твой учител?

Да, всички ние се учим на нещо от животните. Всички имаме нужда от обич – да даваме и да получаваме. Те ни учат точно на това: че няма нищо по-хубаво от това да ти е спокойно, да ти е уютно и да отдаваш и получаваш любов. Баща ми казвaше, че двамата с Дюк сме като брат и сестра. Така се държим един с друг. (усмихва се) В паспорта си е записан Дюк, но аз съм му измислила толкова много други имена… Най-вече му казвам Прасе или Грух, защото има малка къдрава опашка и е сладък като прасенце. Много е социален, много е дружелюбен…

А ревнив? Не ревнува ли от сегашния ти приятел?

Случвало се е, но той толкова много го обича, че все по-рядко се усеща. Сега, ако се появи нов човек, когото Дюк не познава, и повече общува с мен, малко се дразни, защото иска да получи повече внимание за себе си. Но това пак идва от неговата общителност, иска с всички да се запознае, да създава нови приятелства.

Дюк помага ли ти в работата по някакъв начин? Случвало ли се е да ти хрумне идея, докато общуваш или играеш с него?

От гледна точка на това, че ми носи спокойствие, най-вероятно го е правил, без дори да си дам сметка за това. Когато съм нервна или напрегната, само един поглед от Дюк ми казва: „Спокойно, всичко е наред”. Връзката с него винаги ме подсеща, че в момента не е нужно чак толкова много да преживявам нещата.

Какво ново научи от него за любовта?

Може би това, че всичко трябва да е спокойно, за да можеш да си изградиш спокойствие и хармония. Аз съм малко краен човек в емоциите и отношенията си, а от него научих, че всичко трябва да е малко по-спокойно, отколкото понякога го правим.

Кога най-силно ти е липсвал Дюк?

Случвало се е да пътуваме някъде с друг, който също има куче, и през цялото време да се питаме: какво ли прави, дали му липсвам, сега сигурно спи, сега играе, сигурно е на разходка… Много е странно, все едно твой приятел или близък го няма и ти го мислиш нонстоп. Случвало ми се е да го оставя при други хора да го гледат и непрекъснато държим връзка: добре ли се чувстват те с него, той добре ли се чувства с тях… Винаги когато се върна, ми е малко сърдит. Радва се, но пази една лека дистанция в стил „а, ти се върна, добре…” След ден-два започва неистовата радост. Гледам с повод или без повод да му правя подаръци. Има богат гардероб, играчки, аксесоари.

А ти самата правила ли си дреха за него?

Да, в една от първите колекции на KNAPP включихме 2-3 кучешки дрешки в негова чест, но не ми е било цел. По-често му купувам готови. И двете с Кристина сме луди на тема кучета, така че като нищо можем да включим кучешки дрешки и в някоя от следващите ни колекции.

Другата ти любов – към модата от колко години е?

Може да прозвучи банално, но още от детската градина. Тогава учителката по рисуване каза на родителите ми, че имам талант и че много ми се отдава да рисувам и създавам различни неща. Аз съм човек, който обича да твори с ръцете си, и винаги много съм ценила това качество в хората. Завърших училището за приложни изкуства и текстил, след това същата специалност в Художествената академия. И после имах късмета да постигна нещата, които съм постигнала. Аз съм ужасно работлив човек, знам го, но колкото и да си работлив, ако нямаш тези ситуации, които да ти помогнат, всичко остава доникъде. За мен е важно да съм здрава и пълна с енергия, защото непрекъснато имам нужда да правя нещо и ако може да го правя все по-добре.

Обикновено хората или много те харесват и обичат, или са в другата крайност. Интересуваш ли се от мнението на другите за теб?

Не, не ме интересува. Голямата ми школа беше телевизия ММ, когато след кастинг с много хора ми се даде шанс да бъда телевизионна водеща. Тогава се сблъсках много сериозно с отрицанието на новото и различното в България. Тежко преживявах това, че ме сравняват непрестанно с предишната водеща. Почти всяка вечер се прибирах плачеща. Но понеже съм си биткаджийче, си казах, че няма да се предам току-така и за тези две години в телевизията разбрах, че няма никакво значение как хората те виждат и какво мислят за теб, ако ти самият се чувстваш добре, ако знаеш качествата си и какво можеш да подобриш в себе си. Харесвам се такава, каквато съм, и че казвам това, което мисля, защото знам, че мога да го защитя, а това е основният проблем на хората.

Любовта дава ли ти крила?

Дава ми, но установих, че когато съм тъжна, съм доста по-продуктивна творчески. Защото любовта много обсебва съществото ми и всичко започва да изпада между пръстите ми. А когато съм тъжна или отчаяна, цялото ми същество се събира и от него започват да излизат идеи, които компенсират тъгата.

ИНТЕРВЮ: ВЕЛИАНА СИМЕОНОВА

ФОТО: ИВЕЛИН СОЛАКОВ

ЛОКАЦИЯ: ШОУРУМ KNAPP

Публикувано в списание HELLO! България брой 2 (154).

Всички права са запазени!

hello Author