Анета Сотирова: Наистина си заслужава да се живее този живот, дори и за кратко

Share on FacebookTweet about this on TwitterPin on PinterestShare on Google+Share on Tumblr

Невъзможно е да не се влюбиш през април. В цветята му, в деликатния му тревист аромат, в топлината му и в усмивките, които също не спират да цъфтят… Има нещо специално в този месец. Специално като хората, които срещаме през април. Сигурна съм, че ще ми повярвате, когато ви разкажа за срещата си със слънчевата Анета Сотирова – актрисата с безброй превъплъщения в киното и театъра.

Седим на кафе в уютното столично Atelier, а Анета деликатно поглежда през прозореца към отсрещната сграда. „Това е старият ми квартал”, усмихва се тя и спомените й припомнят забавна история с нейно гадже от студентските години. Разказва така увлекателно и артистично, че за минути ме пренася през годините във времето, когато по павираната улица почти не са минавали коли, а съседите любопитно са надничали през прозорците, за да наблюдават влюбената двойка, целуваща се пред входа на жилищната кооперация.

Все така влюбена в живота и в истинските неща е чаровната Анета. И все така момичешки лъчезарна (и с перфектна фигура). Споделя ми, че преди година се наложило да свали представлението, което играе в „Малък градски театър зад канала”, защото съпругът й претърпял три операции и е трябвало да бъде до него. „С голяма вътрешна тъга спрях да играя. Но сега, когато нещата се възстановят, смятам, че отново мога да се върна към сцената”, усмихва се тя.

На 8 май е рожденичка и може да се каже, че това интервю ще е своеобразен подарък за всички, които я познават и обичат. А тя, както след малко ще се убедите, обича да прави подаръци и изненади на любимите си хора.

Готова ли си с плановете за рождения ден?

Откакто навърших 60 години, не го празнувам с приятели, а само със семейството си и най-вече с любимия си съпруг. Каня го някъде на пътешествие за 3-4 дни. Изненадата е моя, но и рожденият ден е мой. (смеем се)

Има ли нещо по-специално в 60-те години, че тогава спря да празнуваш с приятели?

Не. Просто обичам да правя празник на другите. От 27 години всяка година беше купон вкъщи. Събирахме се цяла група приятели и добри познати – 40-45 човека, и купонясваме страхотно. Стари рокаджии сме и обичаме да играем рок. С възрастта обаче все повече натежаваме и все по-трудно движим крайниците, някои са със сменени стави. Веселието обаче продължава.

Сърцето не изглежда да е остаряло…

Е, как сърцето?!. (смее се) Важна е душата! Тя е велико творение и ние сме плод на тази временна обвивка, в която душата се е настанила, в която е избрала да бъде. Наистина си заслужава да се живее този живот, дори и за кратко!

А това момиче на 60+ години как се промени?

(смее се) Нека да кажем – вече на 65+. Аз не крия годините си, нося ги смело, възхищавам им

се, уча се непрекъснато. Момичето се промени, защото гравитацията започна да го дърпа.

Вижда се по лицето. (усмихва се) Обичам да се смея и всяка сутрин се будя с усмивка, независимо как съм легнала и колко време съм спала. Оптимист съм и вярвам, че щом сме тук, значи има смисъл от това. Не можеш да зачеркваш всичко от вчерашния ден.

Единственото нещо, което ме натъжава, е, че много хора на моята възраст тук, в България, се самозачеркват. Не само защото животът е труден, а защото някак решават, че вече не си заслужава, когато децата и внуците им са отраснали, някои са изгубили половинките си… Не бива да се отказваш от битката Живот! С моите приятели никога не се оплакваме. Важно е да даваш настроение на другия, да го стимулираш и мотивираш за живот. А когато си сам у дома, можеш да си скубеш косите и да плачеш колкото искаш.

Хубаво е, че този оптимизъм не се е загубил, а си го предала и на дъщеря си, и на внучката си…

Това е ген. Но и връзката между родител и дете е изключително важно нещо. А връзката между майка и дъщеря е безсловесна, само с поглед можете да си кажете много.

Майчината ти интуиция продължава ли да действа все така безотказно?

Моите страхове за всичките ми близки са едни и същи. Ако се тревожа, тревогата е еднаква. Има една лампичка, която поражда доста безсънни нощи. Например, когато Белослава пее в други градове и се връща през нощта, съм й казала да ми пуска едно sms-че, без значение кога се прибира. Това е тревогата на славянската душа.

Продължавате ли все така да се усещате една друга?

Да. При все че тя като представител на зодия Рак е много по-мистична.

А ти изглеждаш мъжко момиче…

Да! Никога няма да подведа. Всеки, който съм избрала да ми е приятел, знае, че това е до гроб. Може да лазя, но ще го влача на гърба си. Подбирам приятелите си интуитивно. Не ме вълнуват социалните групи, човекът ме интересува. Важна е човешката душа, която да отговори на моята. С всички хора мога да намеря тема за разговор, независимо от образованието им. Истинският приятел се проверява с времето. Имам шепа такива, които знам, че ако потрябва, в незнаен ден и незнаен час аз съм на разположение и те – на мое. Но тези приятели се броят на пръстите на едната ми ръка. Времето показва кой е чужд и кой – свой.

Силно сетивен човек си. Умееш да усещаш хората и случващото се…

Обичам да ги усещам. И професията ми е помагала за това.

Имало ли е моменти, в които си усещала завист от хората около теб?

Не. Не допускам такива хора. А ако случайно съм ги усетила, тези хора са си отивали. Всеки трябва да се спасява и да запазва енергията си.

Може би тук е моментът да споменем за силната ти обич и връзка с природата?

(оживява се) Да, много обичам животните и растенията! Знам, че трябва да сме по-тихи и хармонични. Когато си навън, природата е толкова гръмогласна с нейните уникални звуци, че трябва само да слушаш, да се радваш и да говориш тихо, за да не нарушаваш баланса. Мен специално природата много ме зарежда. И градината. Не съм много по саденето на зарзавати, но дървета, храсти, цветя, подправки… А като заговорим за подправки, отваряме дума и за кулинарията, където нямам бронебойни патрони!

От теб ли е наследила Белослава този талант?

Дааа, а аз – от татко. Белослава експериментира и вече е класи над мен, но аз също съм ненадмината в кухнята. Летните месеци, когато сме заедно на морето, много често готвим двете и правим семейни обеди или вечери.

Винаги импровизираме! Готвенето е изкуство и неведнъж съм казвала, че който няма вкус към храната, няма вкус към живота. Ако ми кажат, че на гости ще дойдат 6-8 човека, в рамките на два часа съм готова да ги посрещна. Само отварям хладилника и поглеждам с какво разполагам. (смеем се)

Не си ли мислила някога да си смениш професията при толкова таланти?

Нееее. Аз съм първосигнална. Не съм толкова сложна. Но съм достатъчно сложна, за да управлявам семейството си вече 43 години и да създавам радост и опора за всички близки. Когато човек има това и може да го прави, той може да е добър във всяка една професия.

Обичам сцената и представлението ни с Тодор Колев – „Догодина по същото време” и след това продължението му „Всяка година по същото време” бяха прекрасни, но това е нещо, което се подарява веднъж.

Усещаш ли все още присъствието му?

Да, усещам го постоянно. Най-често, когато пътувам. В колата имам записи на Тодор. Много често си пускам „Фалшив герой”. Тя ме вдига и стимулира, дава ми добро настроение. Понякога вървя най-спокойно по улицата и изведнъж хоп, нещо прищраква, идват неща, за които човек дори не подозира, че ще се сети. Вероятно са някакви послания свише, а ние сме антени.

Кога най-често си позволяваш да летиш?

Знаеш ли как можеш да имаш чувство за хумор и да се радваш на живота в своите 68 години, ако не летиш?! Въображението е това, което ни поддържа постоянно живи.

А мечтите?

Единствената ми мечта е да съхраня здравето си, за да не преча на близките си в тази възраст. И да не загубя разсъдъка си също.

ИНТЕРВЮ: ВЕЛИАНА СИМЕОНОВА

ЛОКАЦИЯ: РЕСТОРАНТ ATELIER

Публикувано в списание HELLO! България брой 5 (157).

Всички права са запазени!

Redaktor2 Author